Въпреки усилените
опити на шефа да ме „Къдри“, косата ми все се изправя недокосната. Докато търсех
избягалият кураж в мен, разбрах, че бъзливецът е духнал, някъде. На пост остана
да пълзи, единствено усмихнат кръжещ, играещ в нервите страхът, който държи
изправен и днес не само липсващият
мой абдикирал във времето перчем ,
но и допълнително успяващият му героичен плам да излива събраната от порите на
тялото ми, неприятна пот от прекалено
изпитата в жегата студена бира!...
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар