-Честит рожден ден скъпа!- старае се мъж подарявайки цветя
на любимата.
-Няма такова нещо като рожден ден... –обижда се тя.
-Нямаш? Нима си забравила преди година пръстена, който ти
подарих?
-Пръстена не съм. Но явно ти глупако си забравил, че вече
нямам рожден ден..
-От кога?
-От лани, когато навърших трийсет...
-Е млада си още...! – прозвучава доволна мъжката ирония.
-Значи ставам така ли?
-Да скъпа!
--На двадесет и девет нали? –пита любимата за да се увери в
истината, която изтича моментално, не правомерно от устата на съпруга:
-Четиридесет и една, мила...! Толкова...
-Говедо! –стрелка го любимата с очи, прекъсвайки скалъпената
негова мъжка тирада в опит за защита и добавя разгневено:
-Ставам на двадесет и девет, ако искаш да знаеш! Глупак!
Развали ми деня. А те бях помолила да не ми напомняш за рождения ден.
-А подаръкът да върна ли?
-Дай го насам! Все пак, така и така си харчил пари поне да
го видя!
-Да го видиш само?
-Не само! Колието ми стои добре! Пасва на роклята отваря
деколтето и създава вълшебство...
-Колко сме романтични само!... –прозвучава отново смущаващо,
мъжка иронията в женските уши и разбива мита за щастлив рожден ден.
-Говедо! –да не съм те чула друг път да коментираш неща,
които не разбираш! –фучи любимата, хвърля изпепеляващ поглед на съпруга и го
праща на работа, за да не скучае при нея, докато тя се наслаждава на колието,
което също като мъжа и се оказва фалшиво, но с красиво изработени изящно камъни.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар