Когато спомените се пробудят
и цъфне, лавандулов аромат,
мислите ми, пак се чудят,
стар ли съм, или пък млад!
Смутен видях у мен детето,
в пясъка със кофичка в ръце.
Дочух и песента в морето -
разбиващо, вълните без лице!
Усетих сладко, сияещо небето,
пръскаше отново, усмихнати лъчи -
биещо на майка ми сърцето,
и топлите, и мили, любещи очи!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар