Един звъни на приятел:
-Какво става?!
-Става оно, става! Ако не ставаше немаше да го дигнем!
-Кое? -пита в
недоумение позвънилият.
-Как кое бе! Как кое?! Телефоно! Ти що си помисли бе дзвер?!
-Като те знаем колко обичаш ракията, помислих, че вдигаш чаша!
-Оти да я дигам, като она отдавна е празна...
-Празна?!
-Празна я! Вчера допих последната... Жената я беше скрила у мазето. Озорих се
докато я намерим...
-Е тогава...
-Какво?
-Мислех да дойда у вас, да пием по едно, ама сега...
-Е па сега, оти да не дойда, я у вас да изпием твоята?!
- А-а! Не мое!
-Скръндза!
-Скръндза, скръндза, ама с ракия –отсякъл мъдро позвънилият и
затворил телефона, да не би приятелят му някак си да успее по жицата да дръпне от
алкохола, който си бил вече сипал в чаша пред него.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар