Когато ноември
цъфне, есента вече се е развихрила. Листата целунати сякаш от четка на
художник, падат навсякъде. Някои литват по парковете, други избират да хванат
пътищата, а особено усърдните, успяват
неканено да се вмъкнат в нечий дом през разтворените прозорци. Много по
нахалните или ефирните листа пък се осмеляват да се настанят в улуците, където
залепват. При това си водят и дружина, семенца донесени от вятъра, иглички от
боровете, откъснати мъхове и какво ли още не. С цел да покаже могъществото си
майката Природа пуска и коренчета от неизвестно попаднали не на място, брезички.
Те придават на къщата, която са избрали странен, извънземен вид.
Това е само началото
преди да кипне зимата. Докато стане това и бялото покрие, жълтото, червеното, и
на места зеленото, има още време.
Но уви, ето ви и вас, приятелю, остарелият пред пенсия
чистач. Вие сте принуден да събирате нахално настанилите се навсякъде листа.
Тротоарите плачат от набега им. Площадите се оплакват, пейките реват
отрупани... Няма място и за влюбените, които си търсят усамотение из парковете.
Улуците и те кашлят задръстени догоре. Обувките на всеки минувач по улиците,
обзети от мания залепват листатата на есента отдолу и в най неподходящи моменти ги
пускат на воля вътре по коридорите на личните, а и в обществените домове и
сгради...
И тука е вашата роля чистачо!...
Почвате работа още
на ранина преди слънцето да успее да покаже и първия си лъч. Навярно си мислите,
че ще се справите с изглеждащата вам, лесна ситуация. Почти успявате до обед да
изчистите полагаемия район. Доволен взимате кафе от най-близкия автомат.
Палите и първата цигара за деня. Че какво е кафе, без тютюн?! Гаргара някаква,
за която не искате и да мислите в тоя момент. Отпивате глътка и дръпвате от
цигарата. Докато блажено примигвате, отнякъде сякаш за да ви унизи излиза ураганен
вятър, който чувате да говори на висок тон в ушите ви, реплика, която по
принцип се пада на други, при това хора:
-Е, какво правим сега?
Докато повдигате учуден рамене вятърът, вашият враг в
момента създава вихрушка и нови листа започват полета си около вас. И за да стане още по неприятно наглецът надул бузи, вкарва прах в кафето ви. Огънчето на
цигарата, която дърпате в защита изкача и пали прекалено дългия ваш,
мустак. Хвърляте опарен всичко и проклинате съдбата си. Решавате да се
приберете, някъде за малко. Докато тътрите крака към автогарата, вятърът спира
като по поръчка. Успокоен отново атакувате жълтия килим, листа с метлата си. Започвате
да си свиркате мислейки за предстоящия обед. Внезапно пропълзява ноемврийски
хлад. Есенния ситен дъждец идва бързо и влиза не само във врата, в ушите, но
намира място и в обувките ви.
С въздишка на
отчаяние, оставяте на спокойствие инструмента на който свирите, наречен скромно от вас, метла и
търсите в автогарата сушина.
Оттам минава по случайност, вашия шеф. Хваща ви на топло.
Гледа в очите ви с упрек, но не казва нищо. Май ви обвинява в мързел?!
-Виноват! –козирувате, но подозирате, че няма да ви се
размине.
Чувствате се безсилен да хващате трудните неща в живота. Те са тези, които ви ловят навсякъде. Даже и в стола, където обядвате всеки ден, когато сте на
работа. С пържолата се справяте бързо като дори не ползвате нож. Да, но с боб чорбата,
удряте на камък. Почвате да преследвате с лъжица единствените вътре в нея, три
бобени, зърна. Толкова се унасяте в действията си, че времето ви за почивка минава.
Лишен сте от цигара и то само защото любопитството ви е било в повече. Накрая
все пак узнавате, че от последното бобче, е останала единствено, кухата обвивка.
Предстои ви и тежка зима. Че, кога ли е била лека?! Пак ще
се борите, но с бялото. Жълтото, оранжевото и червеното ще заспи успокоено под юргана. Във виелицата
отвън ще се търкаляте в снежинките, и ще проклинате съдбата, че до пенсия има
пет години... А знае ли се?! Нещата се променят... Зависи вятъра накъде духа. Засега
духа неблагосклонно и единствено във вашия врат. Утре?!
Може и да спре! Може! Но, кой го знае като нещата от живота
се улавят трудно. А всеки знае, че лесни такива, няма. Ако все пак има, това
значи, че са извън закона. А законът е в ръцете на този, който го ползва
единствено и само по свое усмотрение...
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар