Сам в лоното на
неизвестното
аз бъркам с неопитни
ръце.
И търся в жена интересното
с натежало от любов,
сърце!
Отстрани изглежда
лесното…
Потъват в мен изумрудени
очи.
Докато гледам в неизвестното
-
впечатлен езикът ми,
мълчи!
И ето, че сме двама в
интересното.
Целувам от коприна, нейните
коси.
Тя отвръща влюбена във
честното -
сърце, с което обещавам и
звезди!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар