Розовия бал

                                                                       

        В ранното утро на юнския ден, когато слънцето надникваше с любопитство в дворове и градинки по села и градове, неминуемо се усмихваше от видяното. Улиците още спяха, но птичите трели събудени, освежаваха с песните си красотата на идващия ден. Навсякъде, където погледът на ранобудния човек стигнеше, се потапяше в лоното на изящен бал, дошъл като дар от боговете. С различните си рокли, създадени от коприна, муселин и тафта, надничаха през оградите, лицата на всички нетърпеливи създания, очакващи празника. Естествено слънцето не искаше да изпусне нищо от ставащото долу и затова започваше проверка. Едновременно изпращаше въодушевено, въздушната си целувка в разпръснати лъчи във всяка една градинка, всеки двор и дори крайпътен, храсталак.

Цветовете на роклите преливаха до прозрачност. Жълто, червено, розово, копринено бяло, дори черно и синьо се усмихваше там. По капризните дами носеха пъстри рокли за да изпъкнат сред едно общество на красота създадено не от друг, а от майката природа.

И за да бъде идилията пълна, някои от участниците в бала надничаха през огради обзети от неистово любопитство. Човекът ранобудник тръгнал за работа дочуваше гласчетата им, които сякаш идеха от рая.

-Виж Роза как е облечена само! А Розали сияе сякаш е с най-хубавата премяна. А пък Рози в жълта коприна…! Ето и там по далеч Розка в червена и бяла одежда.

-Мен ако питаш би изглеждала по хубава, ако беше облечена само в бяло… -завиждаше една друга особа, която беше само в розово.

Ароматът, флуидите, които прииждаха от дворовете на хората, бяха толкова много, че убиваха в зародиш всеки друг новопоявил се кисел такъв, неканен по улиците в градовете и селата.

   Балът можеше вече да започне. Да не забравим да споделим, че и мъжете бяха тук. Всеки един от тях държеше за ръце по няколко дами от един и същи цвят. Розовият храст горд с дъщерите си притежаваше не само зелената си окраска, но и многобройни бодли, с които защитаваше своите рози. И когато един младеж влюбен в момиче протегнеше лакомо ръка за да откъсне от нежния розов цвят, храстът реагираше мълниеносно. Той пускаше бодли и успяваше, но само в някои случаи да защити, принцесите си…

      Всичко това беше видяно и усетено от слънцето, извършило сутрешната си проверка. То изпрати от лъчите си на морето, което тюркоазено изсипа вълни на близкия бряг сред дюните от пясък, където вече се гонеха с крясъци ранобудни, чайки.

   Танцът на розите можеше да започне. От ранна утрин до късен мрак изяществото в цветове играеше, мамеше, спираше погледи, флиртуваше и канеше на празник всички хора, които забързани в ежедневието си в повечето случаи не виждаха балът, който се простираше пред очите им… Няколко дни на възбуда, красота и после… После какво?!

  Лист по лист, цвят по цвят всичко си отиваше, но не и зеленият розов храст, който знаеше, че много скоро нови млади дами щяха да разцъфнат, на бодлите му… Но това разбира се е нова приказка, която ще да бъде разказана в друг, усмихнат ден, когато слънцето отново пристигнеше, обзето от прословутото си любопитство, за сутрешна проверка и балът... балът, се възобновеше и превърнеше в красота от чувства, събрани от различни дворове и градинки…

В.Софин