Прозира тихото в мъглата.
Нощта е глуха в тишината.
Единствено на ранина зората,
с птича песен, отваря си устата.
Нощта е сляпа за очите.
Страх пълзи, разгорещен.
В сърцето единствено мечтите -
живеят в утрешния ден!
Без глас плаче тъмнината.
Сенките танцуват в мрака.
Нейде там, отвън сред равнината,
зората само с глас ни чака!
В.Софин 10.11.2020год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар