Когато есента видях,
не бях подготвен за листата.
Когато усърден ги събрах
вятър блъсна ми метлата.
Истината щом прозрях
с вик уплаших тишината.
Отвърна ехото във страх.
Шумът избяга чак в гората.
Останаха разпръснати листата
в есента в която с обич, бях!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар