Изморен мъж се прибира от
работа вкъщи на „Свети Валентин“.
-Зайчето ми… -обръща се той към съпругата си. -Какво си ми приготвила за
вечеря?
-Зависи от теб Мишленцето ми… Какво си ми донесъл…? -поглежда го с надежда
в очите за подарък, жената.
-Ами… пътьом минах през магазина…
-Е, и…?
-Не ме пуснаха вътре. Бях забравил маската си, Зайче…
-И само това ли ще ми кажеш за оправдание, Плъхчо…?
-Сега пък и ти… Зайчето ми…
-Не ме зайчосвай Плъхчо…! Не ме ядосвай, а впрегни мисълта си и приготви
вечерята!
-Аз!? И какво да бъде Зайчето ми…?
-Това което си купил… Едно голямо нищо, Плъхчо…
-Как нищо, Зайчето ми… Че аз минах през бижутерията… Да знаеш само какви
златни обички съм ти взел…
-Аха! С това трябваше да почнеш, Мишленцето ми… И аз съм ти приготвила
любимото ти… Агнешко с бутилка червено…
-Звучи добре! И ти с това трябваше да ме почнеш, зайчето ми… Но, уви!
Прощавай, ама те излъгах! Нищо не съм ти купил.
-Така ли…!? Е да знаеш за протокола, че и аз нищо не съм ти приготвила за
вечеря… И аз те излъгах…
-Защо така Зайчето ми? Защо?
-Защото днес е „Свети Валентин“.
-Нима разчиташ на някакъв си Валентин да сготви, зайчето ми?
-Не! Но разчитах на подарък…
-Ами аз не съм ли подаръкът ти Зайчето ми? Не съм ли?
-Не и в деня на влюбените Плъхчо! Не и в тоя ден…
-Тогава?
-Тогава ще празнуваме Трифон Зарезан.
-Така кажи, Зайчето ми…Ето на взел съм бутилка червено вино, реколта 85-та…
И някои неща ще поръчаме по телефона… И готово!
-Почакай! Ами „Свети Валентин“, Мишленцето ми? -сменя тона с по-мек съпругата.
-Стига с тоя Валентин бе! Стига! Писна ми!
-На теб може и да ти е писнало, но да знаеш днес, Пена комшийката се
поднови със златен пръстен. Гери от другата страна на улицата… Тя пък с гердан!
А оня никаквица дето се кълнем, когато се видим до нас дето живее, е успяла да
се докопа до гривна с истински перли… А ти Плъхчо?
-Е-е-е! Добре де! Виж… Зайчето ми… -смирено мъжът вади от джоба си кутийка
и показва на съпругата си златни обеци.
-Изненадана неочаквано тя го гледа с подозрение:
-Нали нищо не беше взел, а? Нищо! Това какво е?
-Твоите златни обички за „Свети Валентин“, Зайчето ми…
-Ще те убия, Плъхчо! Ей сега на момента ще те очистя…! -пустосва жената.
-И защо? Нали съм уважил „Свети Валентин“, Зайчето ми?
-Не знам дали си го уважил, но явно обеците, които току що ми даде са били
предназначени за оная никаквица, любовницата ти…!
-Но мило… Но, Зайче… Виж! -затъва като пате в кълчища, мъжът без да може да
се обясни и премисляйки, станалото.
-Аха! Смени ли тона си, престъпнико…
-Сега чак и престъпник ме изкара…
-Кажи ми веднага и без да ме лъжеш повече за коя идиотка си взел, обеците?
-За теб, мила… За теб, Зайчето ми!
-Не ме лъжи, негоднико….
Е, добре де! За шефката бяха… Така ме зяпаше в очите, така че не можах да и
откажа…
-Какво? Убивам те! -крещи и тропа с краче, Зайчето.
-Става дума за подарък.
-И защо не си и го дал, Плъхчо?
-Днес бях в кабинета и… Бях застанал до прозореца, а тя вместо в мен
гледаше навън, където видях нейният мъж да носи, букет с цветя… Явно щяха да
празнуват заедно…
-А ти неблагодарнико се надяваше, тя да те покани! Така ли?
-Ами да! Преди два дена ми вдигна заплатата и просто исках с жест да и се
отблагодаря…
-А за мен не помисли ли, нещастнико…?
-Нали все пак ти дадох обичките, Зайче!? Дадох ти ги?
-Даде ги… Но не доброволно! Само като се замисля, че оная фръцла шефката
ти, щеше да се радва на тях… Само като си помисля…!
Веднага след това политат чинии,
чаши и друга кухненска посуда към нещастия съпруг. Подвива опашка той и като
истински плъх, бързо се изсулва през вратата…
Зад гърба си чува пустосването на гримираното Зайче:
-Върви и не се връщай повече!
Мигове след това Зайчето затваря вратата. Заключва я за по сигурно. После с
усмивка на облекчение отваря гардероба. В него скрит чака Валентин, любовникът,
който преглъща неподготвен слюнката си учуден от странния диалог чут в едно изнервено
от напрежението на живота, все още крепящо се на косъм, семейство.
В.Софин 19.02.2021год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар