Бялото ми отива на костюма.
Донякъде омазан съм във черно.
Но щом изникне честна дума –
за вечеря, облечен съм, лежерно…!
В обувките ми плуват нечии пети.
Без грижи греят се чорапи там.
Но подметките оставят моите следи,
когато молят за любов във храм!...
И често питам си сърце, открито:
„Какво ли плува в дълбините там!?
Защо с любов облечено е скрито
и нужен ли е вечният му плам?“
Но бялото отива на костюма.
Черното и то очите ми вълнува!
Но щом поникне честна дума
любовта е тук и ме целува!
В.Софин 24.02.2021год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар