Младостта ми вече ме не иска.
Под ръка вървя със старостта.
Опитвам се да живея в риска,
въпреки болката на възрастта.
Срещам цъфналите рози
с пламъка на поглед ням.
Лъхва ме аромат на дози,
за сърцето, те ми са балсам.
Старостта единствено ме иска.
Времето изтрило младостта.
Отстрани в лицето ми се киска
усмихната и вечна само, любовта.
В.Софин 25.04.2021год
Няма коментари:
Публикуване на коментар