Почвам скелета в основа.
Образуват думите ми спойка.
Без задръжка ги
изкачвам.
Римите ми в поза, бойка…
Стигам някъде в средата.
Поглед открива се далече.
Най-долу скрито за душата
се провират думи във елече.
Върхът горе пали мрака.
римите подредени в скелет.
Сутрешна росата ще дочака,
стихът ми бял, роден за лебед!
В.Софин 3.04.2021год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар