Всеки срещу всеки - или част от "Историите на Гюро от Ливадово"

 

                                                                                       

                                                                                                

        Е, не всеки знае, къде живее Гюро, но съселяните му, подозират, че е от тяхното, Ливадово. Редовно всяка свободна сутрин нашия герой отивал на кафе и раздумка с хората, там.

-Е, нема ли некой от вас да черпи, кафе… Какво му плащате толкова, няколко стотинки… Няма да обеднеете! -почвал обработката си Гюро и винаги намирал, някой, който се връзвал на въдицата му. Естествено понеже искал да е център на внимание, привличал и други на масата с обещания за почерпка от негова страна. Посръбвал бавно от кафето, точел мустаци и се ослушвал. От време на време се включвал в разговора, колкото да подпали „страните“. Щом спорът почвал, Гюро потривал с радост ръце под масата и викал от време на време:

-Да така е, но можеше и по зле да е!

После оставял диалогът да се нажежи и когато всички били готови да се хванат за гушите, леко се изсулвал и оставял съселяните да му платят кафето. Трийсет стотинки, може и да не са много, ама като ги умножиш по три или по пет, колкото били спорещите страни, като нищо ще надвишат лева….

Когато нещата се успокоели в кафенето и биещите един по един се разотивали, останалите продължавали да дълбаят, темата.

-Абе тоя дето сега си отиде. Муньо ли беше, Мунчо ли, не знам точно, но е големо говедо….

-Не бях се замислил, Нане, но май е така. Изсули се гадината без да си плати, кафето… -коментирал и Гелето действията на този, който вече си бил отишъл.

Само след малко и Нане си отишъл. Видял това Геле казал на Цоньо:

-Тоя пък за каков се мисли… Не стига, че остави аз да му платя кафето, а и добавя нещо в биографията на Мунчо…

-Ами, просто не знае как да върти политиката… -обажда се в съгласие, Цоньо, който изпраща с поглед отиващият си и Геле, който в бързината също не си платил кафето…

-Е какво сега? Кой ще плаща? – пита стопанина на кафенето и добавя, важно:

-Пет лева е сметката…!

-Ама нашенец, откъде толкова пари бе? Немам!

-Не лажи! Вчера си се похвалил на Гюро, че си взел петдесет лева от изборите за парламент…

-Ама и он взе! -натопил Гюро, Цоньо.

-Е, мое и да е взел, ама сега го нема, така, че плащай ти или ще разкажа на цяло Ливадово, колко си корумпиран.. -заплашил кафеджията, Цоньо.

-Да ама Гюро…

-Гюро ли, за него ли става дума, обадил се съседът на нашия герой, Насо.

-Да. Не си плати кафето.

-Е аз ще му го платя понеже сме съседи…-съгласил се Насо да даде трийсет стотинки и добавил – оставете Гюро на мира бе, вчера, когато имах рожден ден горкия човек изми кутията от тортата и успя да улови всички трохи в нея… По гладен човек не бях виждал…

-Да бе! -осмелил се Цоньо да омаловажи глада на Гюро. -Не го ли знам тоя… Все гледа да подпали „страните“, да обере каймака на кафето и да духне преди да е станало прекалено горещо…

-Е и он е човек! -подкрепил съседа, Насо. -Всички си имаме, слабости.

-Има си он, ама и ти ми се виждаш слабоват. Он все говори против тебе, а ти го защитаваш…

-Какво да се прави… Все пак не го прави от лошо сърце, защото не ми горят ушите, когато ме одумва…

-Е Насо за всичко си има време! Ама сега като си толкова добър я дай пет лева назаем да платим кафето. Пък утре ще го платя аз, намигнал на кафеджията, Цоньо.

-Е какво пък, не съм толкова стиснат…- дал парите Насо и  си тръгнал към вкъщи много, преди да чуе коментар зад гърба си.

-Видиш ли го тоя, Насо. Прави се на вода ненапита, ама ако знаеш колко е по хитър от Гюро. Само ако знаеш… нищо не прави без сметка -одумал веднага съселянина, Цоньо.

-Явно е гепил нещо голямо!? – обадил се кафеджията.

-Гепил он, ама ние не сме прости, ще го гепим и ние… Тогава ще цъфнат налъмите у Ливадово. Ще видиш! -заканил се Цоньо и се изсулил на свой ред към вкъщи преди да чуе на свой ред коментара подет кафеджията.

-Тия пък за какви се мислят! Голтаци, които не си плащат сметките, ама утре като ми цъфнат тука предварително парите… Ще ги науча, аз хайманите… Ще ми говорят за политика и рушвети и ще си мерят акълите… Аман от простаци! -въздъхнал кафеджията и отишъл да мие чашите.

 Дали пък така е било или пък нещо друго, не знам, но подозирам „чертата“, която повечето ползват зад гърба на другите. И тя е, да се изтъкнат, че са по умни, по можещи, а другите са просто отрепки застанали на пътя… А пътя към голямата политика е само, един - пари, пари и пак пари… И хитрости, разбира се. Иначе накъде би тръгнал светът? Към голямото нищо! Е така  поне е в Ливадово. Виж за другите градове и села не знам, но подозирам, че нещата са в действителност именно така. Все пак не бих бил българин, ако на свой ред не одумам и аз , нашенци…

В.Софин  9.04.2021год.