Колкото повече...

                                                                                         

                                                                         Колкото повече

Колкото повече изкачвах стъпалата -

всъщност слизах доста ниско.

Гледах през очила, мъглата,

всичко изглеждаше ми близко!

 

Колкото повече обичах равнината -

всъщност изкачвах се високо.

Усещах как сърцето във цветята

влизаше в душата ми дълбоко!

 

Колкото повече обичах планината -

всъщност виждах само красотата;

образа изграден от чувства на луната

на върха, откъдето блика светлината!

 

Колкото повече навлизах в долината -

всъщност слизах обратно към града.

Това не спираше сълзите във реката

да следват своя път към, радостта!

 

Колкото повече се взирах във зората -

всъщност виждах залезът в червено.

Обръщах очи с молба към небесата,

да грее слънцето за всички, озарено!...

В.Софин   2.06.2021год.