Иглите в помощ

                                                                                         

                                                                 Иглите в помощ

 

     - Наскоро срещнах приятел, който ме изненада със заболял въпрос коментиран често сред обществото ни. Интересното беше, че и в болницата когато се намирах там на преглед с маска и мучах като бик на заколение чух същото:

-Какво мислите за иглите?

-И вие какво отговорихте? -любопитен е друг приятел, с когото често пием кафе и обменяме информация за живота. Обяснението ми беше следното:

-Добре, че ги има. Наведеш се да си вържеш обувките и нали сме с наднормено тегло копчето хвръкнало… И хоп хващаме първата игла…

-А втората? -атакува ме приятелят с усмивката си.

-Втората… Лесно се получи. Оня ден тъкмо се качвам в трамвая и слагам маската на лицето си в движение и нали сме с наднормено тегло ластика на гащите припука предупредително и се скъса. Само на разстояние до следваща спирка, успях да ги зашия благодарение на иглата и конеца, които нося постоянно в бойна готовност…

-Интересно! -мърмори приятелят ми на кафе и ми се хили в лицето с трети, неудобен според него въпрос:

-Ами… Какво ще кажете за третата игла? Дали трябва да се ползва по предназначение или може да се изчака поставянето ѝ?

-Зависи?

-От какво? -смее се вече предизвикателно приятелят, мислещ се за сведущ капацитет по въпросите с иглите.

-Дали имаме дупка в чорапа си появила се от износените обувки на краката ни…

-Ами наднорменото тегло? -атакува ме приятелят.

-Именно! Наднорменото тегло с чиято помощ обувките от постоянното натискане са се износили и чорапите са придобили дупки, които плачат за третата  игла…

-Ами? -  опита се да каже нещо приятелят ми, но го прекъсвам:

-По повод на четвърта и пета игла, ако питаш, там е още по лесно! Ако имаш подръка вкъщи баба или майка, тя ще ти оплете за зимата нови здрави чорапи, за които ще я благославяш… Все пак така ще избегнеш, настинката…

-А Ковидът? -блокира умозаключенията ми приятелят.

-И за него игла така ли? -отвръщам на въпроса му с въпрос.

-Да!

-Е ако са останали още игли, ако ги има и господ здраве да им дава, нека  работят…

-Ами ти няма ли да се ваксинираш? -дойде най-после на думата си приятелят ми.

-Това пък защо? -питам с недоумение аз, сведущ по въпросите с иглите.

-Ами за да живееш?

-Че аз си живея и сега… Какво ми е? -вдигам рамене в недоумение.

-Е да, ама ти трябва игла? -настоява на своето приятелят ми.

-Трябва ми вярно, но не такава, че да ме боли…

-Страх те е от иглите? -почти щастлив е приятелят ми, който мисли вече, че ме е хванал натясно.

-Напротив! Страх ме е, че какъвто съм си Марко Тотев като нищо ще попадна на неподходяща ваксина и иглата няма да ме спаси…

-Напротив! Ще ти даде живот!

-Е аз съм алергичен към игли и ваксини… Лекарят при който се изследвах и дето ти казах, че мучах като теле на заколение ме предупреди, никакви игли… Но както виждаш не устоях… Все пак наднорменото тегло си е наднормено. Гащите падат на пътя, копчетата от ризата скачат също, а дупките на чорапите се увеличават…

 Естествено приятелят  ми не бе очарован от разпита си, защото ми обеща, че скоро няма да ме черпи кафе.

-Голяма работа! -отвърнах му.  –за кафето не ми е нужна игла и мога да го пия и на работното си място….

В.Софин   20.08.2021год.