Палатка
Палатката не
подозираше, че ще има дъжд и ще приюти двама. Все пак в планината става
страшно, когато мълниите си дават среща. Блясъкът е толкова силен, че през
нощта вътре в палатката става, ден. Когато дланите мъжка и женска се срещнат,
там някъде в тъмното нещата се променят. Гърмът на мълниите плаши, но
светлината предизвиква, паника. Две ръце стиснати силно, помагат. Прегръдката също.
Сълзите са излишни. Страхът пълзи в палатката, но на нея не ѝ пука. Има и нещо
романтично. Двама. Мъж и жена стиснали здраво длани, сякаш казват на света,
че тяхната любов е по-силна от мълниите, които отвън, извън палатката се
подиграват с чувствата на човека. Бог или Природа? Нима майката Природа не е
Бог, който дава, но и отнема същевременно! Палатка. Тя не знаеше, че ще приюти
двама. Можеше и повече нуждаещи се при дъжд да се подслонят. Можеше…! Но при
мълниите, които решаваха какво да стане, нямаше избор. Изборът беше, двама.
Двама ръка за ръка, както казват… винаги е било. Съединението прави силата или
безумието на двама влюбени ражда, живот!? Е, това и палатката не знае. Само
мълнията, която идва, но си и отива, ако сме разумни!
Все пак надеждата остава. Двама влюбени. Една палатка и
мълнии, които дават, а не отнемат,
любов!
В.Софин 27.08.2021год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар