Ако откажа живота…
Ако сега откажа живота…
Изобщо бях ли нявга, живял?
Изчезнал, избягал оборотът,
с години от мене с мъка, събран…
Щастието, което нявга бях видял
потънало е цяло днес в печал!
Изобщо бях ли нявга живял?
Бях ли радост изобщо, раздал?
С охота нявга, преследвах живота.
Работех в завод. Дарявах усмивки.
Накрая удобно в система превърнат,
забравях, че има, сладки почивки!
Чудно ми е: дали още си струва?
Има ли я, тая скрита надежда,
която сърце с радост, целува
и даром всеки, щастие отрежда!?
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар