Цветята не миришат
Облечена луната в крепа мрачен
хвърляше напразно поглед към земята.
Вместо нея облак сив, вторачен
удивено от високо, зяпаше в мъглата.
Животът долу някога прозрачен
за всеки честен ставаше ужасен.
Животът някога добър ѝ тачен
умираше от тъмни маските, уплашен.
Студът оловен сковаваше лицата.
Светли мислите преставаха да знаят.
Болката в гърдите измъчваше сърцата.
Изоставени цветята, спряха да ухаят!
В.Софин 9.09.2021год
Няма коментари:
Публикуване на коментар