Розите разцъфнали…
Очите ми се хранят със тъга.
Липсват радостните сълзи в тях.
Подай ми мила нежната си ръка,
да бъдем пак заедно във грях!
Когато бяхме двама в младостта
и смехът ни в извора се къпеше.
С капките на искреност във любовта,
всеки щастието в нас, съзираше…
В очите ми се шири пустота.
Неотдавна сълзите пресъхнаха.
Но днес уверен съм, че любовта,
живее още в розите, разцъфнали!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар