Ядец Вуте!
-За десети път хвърлям монетата и все едно и също… -оплаква
се Геле на Вуте.
-За какво става дума?
-Как за какво бе, Вуте…. Става въпрос за ваксината за Ковид….
Тя ми крещи всеки път, когато хвърля монетата на пода. И не само крещи, а иска от мен, да се бодна….
-Че бодни се бе! -обработва мислите на Геле, Вуте.
-Е, не! Аз вярвам в единадесетия път, че ще улуча тура, а не
ези…
-Хм! Хвърляй тогава да видим! – заинтересуван е Вуте с
лукава усмивка.
-Ето на, пак тура… -мърмори недоволен от хвърлянето на
монетата, Геле.
-Ами тури си я най-после ваксината, Геле щом съдбата е
решила, що се опъваш…?
-А, не… Ще хвърля още десет пъти, пък тогава ще видим…
-инати се Геле.
-Ами давай тогава! – насърчава го Вуте.
На двадесет и
първия път почти изтощен от хвърлянето на монетата, Геле спира озадачен. Тура и
тура и това си е …! Учуден Геле се взира в монетата. Обръща я от другата страна
и вижда, че и там го гледа и се усмихва нагло „тура“. Фалшива монета с две
еднакви страни. Подарена му естествено от Вуте, който се е прецакал с ваксина
за Ковид…
-Виж ти! Ама, че съм глупак! – възкликва Геле и добавя важно
в ушите Вутови:
-За малко да повярвам в съдбата и да се набода като теб,
Вуте. Ама ядец! Има още живот у мене. Съдбата може и да почака!...
В.Софин 18.11.2021год
Няма коментари:
Публикуване на коментар