Мисълта свободна се рее
Вървя замислен. Около мен се сипят
откъснати от вятъра в жълтото си чисто, есенни листа. Недалеч от мен горе,
където орли си дават среща и се белеят рилски върхове… Празнува отключена, Свободата.
Мисълта бяга натам. Моята мисъл лети и си носи с есенния вятър. Там горе,
където отвисоко слънцето играе по- планинските била; вмъква се в очите на
бляскавите отражения на сълзите езерни и слиза ниско към комините бълващи
свободния си пушек сред хора обременени от грижите на оцеляването.
Усмихнати пориви на младостта
достигат в сърцата влюбени… Гладни врабчета се борят за трошици хляб. Гълъби
прелитат наблизо. Странна компания. Пейка самотна. Моята милост закусва. Рони
трошици в шепа и разхвърля „пясъка“ на времето… Всъщност храня гладните птици.
Погледът ми прескача от тях и следи рилския връх Дено. Там, където Слънцето
играе с остатъците от октомврийския сняг… Зимата дреме още скрита за погледа.
Времето все още достига топло до всички сърца. Стига! Но време е… Време е да
бъдем себе си! Да се усмихваме, да любим и да не забравяме живота. Такъв
какъвто го знаем! Без ограничения в изкачването на върхове. Върхове, които
сърцето на всеки от нас иска. Майка, баща, деца, баби и дядовци! Да прегърнем всички,
които са до нас; които мислят като нас; да изкачим свободни върховете.
Върховете на състраданието и борбата за свобода. Свобода, която още при самата
дума кара безсърдечните да броят парите си и да смятат колко хора са прекарали
през „цедката“. Цедката да повярваш в лъжите и забравиш, истината. Истината, че
животът трябва да се живее. Животът не бива да е затварян, лъган и убиван с
приказки за едно горчиво бъдеще. Бъдеще подготвено от световния ред. Ред на
подчинение и ниско наведена глава, която сабята може и да не отсече… Може! Но
единствено, че „Животът ще дойде по хубав и от песен“/Вапцаров/ Ще дойде, но
само ако си го направим такъв. Без страх и с ръкостискането на здрави
приятелски длани. Здраво ръкостискане, което ни е забранено. Целувки на
влюбени, които са лишени от чувствата си, днес.
Като мълния полетяха мислите ми… Свободни,
там горе на връх Дено, те си дадоха среща с орлите. Хвръкнаха към Слънцето.
Отскочиха в сълзите езерни… Плъзнаха се по топящия се първи октомврийски сняг и
се върнаха тук долу сред жълтите опадали ноемврийски листа, гладните птици и
една угрижена млада майка тикаща детска количка със спящо в безгрижие, бебе… Всичко това в един щрих; всичко това в стих;
Свободен без ограничения! Стих за живота без угризения и арест от Система
почувствала се лидер. Лидери са хората, тези, които искат и се борят да нея,
милата, Свободата. Мирът и състраданието! Свободата да бъдеш човек и да
избираш. Твоят избор! Единствения избор! Свобода и любов! Нищо друго!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар