Бежанец или мигрант

                                                                                                  

 

                                                  Бежанец или мигрант

 

     Пролет. Цветя ухаят. Дървета  се разлистват… Как човек да не се влюби в природата около него. Влюбих се. Не устоях на порива. Мигрирах! Гълъб при гълъбица. Моята жена разбра за случая и ме нарече, бежанец. Напротив отвърнах ѝ. Когато миграцията свърши щъркелите се прибират в домашното гнездо. Да но моичката, каза: „Назад няма връщане, беглецо!“

 Замислих се за това. Че нали като свърши приключението между двама влюбени и нещата приключат всеки се връща у дома си, ни лук ял, ни цвете мирисал. На моите доводи тя отвърна с това:

-Не ги разбираш тия неща, Ангеле. Всичко между нас свърши и това, че избяга не значи, че ще се върнеш някога при мен.

-Но аз само мигрирах временно мила…! -отвърнах ѝ уплашен.

-Ти си бежанец, а не мигрант! – отсече тя. За теб може и да е свършила миграцията, но за мен  бягството ти е доказателство, че не може да се разчита на теб в бъдеще…

    Е да, замислих се аз. Едни бягат от войната и са бежанци, други също бягат от нея, но ги наричат, мигранти. Интересното в случая е, че всички оцелели някога се завръщат по родните места. Да но, днес е невъзможно. А щом е невъзможно значи политиците ни, са решили така. А нашето мнение е без особено значение. Казах го на милата, но тя ме нарече лъжец. Щом медиите са казали нещо значи това е чистата истина. А пък аз съм бежанец без право на завръщане в родното гнездо. Иди се обяснявай. Споделих го с любовницата, но тя си беше хванала друг мигрант. Гнездото ѝ вече беше заето.

        Видял, че няма изход мигрирах на запад. Там ме определиха със статут бежанец и ми осигуриха не само работа, но и безплатна квартира. Гледам някои от по черничките… Те нямаха моя късмет. Направо ги определиха като мигранти въпреки, че бяха бежанци… Дадоха им най-черната работа и минимална едва даваща право на живот, заплата.  Работят 24 часа с мисълта, че ще избягат от нищетата. Напротив те вече са отровени, убити от системата, която решава кой да е бежанец и кой, мигрант. В случая свободен избор, няма…

А това, че някои развяват оръжие и пускат бомби не само истински, но и фалшиви показва, че светът още не се е събудил за истинските чувства като свобода, любов и разбирателство. Всичко е бизнес, но не и живота на хората. Парите идват и си отиват, но горчилката създадена от тях остава в устата на изгубилия равновесието на живота. Всъщност аз бях изгубил моето, но го намерих като бежанец…

В.Софин    8.04.2022год.