Чичо Мишо

 

                                                                                   

                                                               Чичо Мишо

       Когато сте на път опасности ви дебнат. Изненадите понякога идват неочаквано.

    Ето ви и вас, чичо Мишо, шофьор на тир на път към Атина в Гърция. Зима. Отвън прехвърча сняг, който асфалтът изяжда почти изцяло. Спирате на едно място за закуска преди да продължите нагоре. Нагоре, защото ви предстои изкачване. Снегът не престава да вали. Не престава и асфалтът да го яде. Да но, малко по-нагоре започва да се задържа. Карате внимателно. Внезапно заковавате спирачки след един завой. Шосето е празно, ако не се смята топящия се сняг. Встрани от него виждате джип, който е кацнал на едно дърво над пропаст. В него примрял от страх не мърдащ седи мъж. Сякаш сцената от филма „Кацнал на едно дърво“ с Луи дьо Финес оживява пред очите ви. Решавате да помогнете. Да, но мъжът вътре се е парализирал от страх и не отговаря. Импровизирате. Коланите, които винаги са на разположение ви помагат в обстановката. Успявате да ги прехвърлите. Закачате джипа и взимате нещата в свои ръце. Хващате волана, стискате зъби и давате рязко напред. Късметът е с вас. Успявате да издърпате невредим джипа на шосето. На него продължава неспирния снежен поход. Трябва ви час докато дойде на себе си спасения мъж. Давате му кафе. Пръскате го с вода и най-после той си отваря устата.

-Не знам кой сте, но ви благодаря от сърце… Толкова много коли минаха покрай мен, а никоя не спря… Защо точно вие спряхте?

-Нали сме хора! Нима етиката не ни казва какво да сторим в такъв момент? -чичо Мишо. е учуден и не мисли, че е сторил нещо, което трябва да се коментира.

-Да, така е… Но всички преди вас не спряха…

  Клатите глава учуден. Учуден е и спасеният. Неведоми са пътищата господни. Може би съдбата подлага по някога хората на изпитание. Вие чичо Мишо го издържахте с шестица. Спасеният се обръща към вас с думите:

-Кажете колко пари да ви дам! Вие ме спасихте и съм ви задължен…!

Вие се чувствате почти обиден от тия думи изречени с македонски диалект:

-Глупости! Аз не го направих за пари. Не искам нищо. Достатъчно ми е, че ви виждам жив и здрав. Все пак на пътя всички сме хора, нали?

-Да но…

-Няма защо да го коментираш, приятел! -казвате вие, но не отказвате да гостоприемството на човека, който сте спасили. За ваша голяма изненада, той се оказва достатъчно дори прекалено, заможен. Има таверна и хотелче.

  Персонала на спасения човек ви посреща приятелски с усмивка.

Чувствате се като у дома си. Този дом отсега нататък е отворен винаги за Вас.

Вие сте човек, който пари не иска, но приятелство никога не отхвърля. Особено, когато е истинско. Създадено от обстоятелства, които остават за цял живот. Мъжът, който сте спасили се оказва с македонски корени.

  Всъщност вие двамата какво делите? Трябва ли омразата у вас да взима връх? Вие просто сте истински, а не фалшиви герои. Хора, които обичат… И затова оставате в паметта на други. Те няма как да забравят, че все още си струва да се живее, обича и подава ръка в труден момент на хора закъсали на пътя… Пътят, който не е никак страшен, когато на него стои приятел!...

В.Софин  17.06.2022год.