Пороят

                                                                                          

Пороят

Отвън вилнее пороят.

Дъждът окъпал душите.

Избягал нейде покоят.

Път не виждат, очите.

 

Неприятно мокри водата.

Мислите удавени във нея.

Влагата превзела и телата.

Липсва в живота Панацея.

 

Без милост вилнее пороят.

Отдавна ги няма мечтите.

Скрит нейде плаче покоят.

Самотни се стичат сълзите…!

В.Софин