неделя, 20 ноември 2022 г.

Проклятието на числото тринайсет

                                                                               




Проклятието на числото тринайсет

–         -Хм! Като се замисля… тринайсет. Тринайсет, тринайсет…

–         -Стига, бе! Стига с това тринайсет! Ще ме стигне нещо.

–         -Като например? Ще се качиш на тринайсетия етаж и той ще се разпадне; ще присъстваш на тайна вечеря и ти ще си тринайсетият гост изхвърлен навън, защото просто там не си на мястото си; ще срещнеш тринайсетата жена в живота си и тя ще ти откаже…

–         -Стига! Достатъчно. Изнервяш ме с това число.

–         -Число!? Кажи си просто тринайсет!

–         -Не го повтаряй, че ще стане нещо лошо.

–         -Това вече сме го слушали. Ще се спънеш на тринайсетото стъпало на стълбите; ще ти откажат среща точно в тринадесет часа; Ще ти сипят тринайсета ракия и ти ще се напиеш като казак, който ще забрави коня си и ще хукне само със седлото в атака…

–          -Спри се! Моля ти се, престани! Не искам да го чувам!

–         -Кое? Че си роден на тринайсети; че имаш афинитет от тринайсетата бълха, която те е ухапала, когато си бил още малък…

–         -Но, моля ти се! Защо не говорим за нещо друго?

–        - Става! Но като се сетя за тринайсетия етаж, който липсва в американските хотели и ме обхваща  жал за гостите, които няма как да бъдат настанени там.

–         -Че, защо?

–         -Защото тринайсетия етаж там така и не е построен. Има, четиринайсет, петнайсет и т. н., но тринайсет, просто са го продали…

–         -Че, на кого?

–        - На такива като теб, които са родени на тринайсетия ден от месеца, в тринайсетата година.

–         -Стига, бе!

–         -И аз това казвам, стига, но тринайсетото проклятие стои зад вратата и дебне…

–         -Кого?

–        - Много ясно, кого! Такива като теб, които вярват в историята на тринайсетото поколение…

–        - Поколение?

–         -Да, бе! Родените на тринайсети ще променят света!

–         -Как така?

–         -Ще построят тринайсетия етаж там, където му е мястото. Право в сърцето на Америка.

–         -И защо чак там?

–         -За да повярват, че и тринайсет е важно число. Не само за тези, които са родени на датата, а за всички. Все пак ако го нямаше тринайсет, нямаше и да има четиринайсет и петнайсет. Не мислиш ли?

–         -Знам само, че го мразя…

–         -Е и аз мразя много неща като да ходя на работа на тринайсета дата; да пазарувам в петък тринайсети и да слушам страха на приятеля ми роден точно на тринайсети. Но като се замисля, по добре да преглътна тринайсети, че да дойде четиринайсети, когато дават заплата. Не мислиш, ли?

–         -Виж, за това си прав!

–         -Е, аз още отначало ти казвах, но ти не вярваше. Днес е тринайсети, а утре денят в който слиза богът на парите и раздава пачките… Но само на тия, които знаят как да ги харчат. Лично аз ще подаря всяка тринайсета монета от заплатата си за благотворителност. И то само, забележи, за да не ме хване проклятието на числото тринайсет… не за друго, а защото може и керемида тринайсета да ми падне на главата. А именно, това не го желая.

В.Софин

 


Няма коментари:

Публикуване на коментар