Вика Казва и Яко

                                                                                                

                                                                Вика Казва и Яко

Имало едно време… То и днес го има.

Е та, имало едно време, трима чешити. Първият Вика имал  толкова богат речник, че в устата му постоянно се въртяла думата „вика“

–        Та да си дойдем на думата – започвал той изказването си – Оня ден комшията, Смислов ми вика:

„А бе, черпи ме една мастика, Вика!“

И аз: Защо да не би жена ти да вика, че на нивата, била ѝ тежка, мотиката!?

А, той: „Не бе Вика, пие ми се.“

Хубаво -отвръщам му но, Вика няма да те черпи, мастика, защото отсреща съседът ме вика да бистрим, политика.

А, комшията, Смислов ми вика: „Ти Вика си бил стислив. С теб вика, Вика няма да се разберем.

И аз: А бе, нали съседът ме Вика. Защо пък да не ми вика той една мастика?

От толкова викане, комшията Смислов се отказал от искането си и се обърнал към другия чешит, Казва, който живеел близо до имота му.

–        Виж какво Казва – започнал той да обработва с думи чешита. – Пие ми се! Вика отказа да черпи, така, че ти казва си наред. Ако обичаш искам бира…

–        Хм. Аз казва, че Казва, не е тоя дето го мислиш. Не съм топлата вода, та да те сгрея. Не съм и студената… Така, че казвам, аз Казва, че няма да те черпя.

–        И защо, Казва?

–        Защото устата ми казва, че ти ще черпиш, Казва.

–        Че защо пък аз? – изрепчил се комшията Смислов.

–        Щото и на мен, Казва се пие…

Разбрал, че няма да го черпят, Вика и Казва и понеже много му се пиело, а нямал пари се обърнал към Яко, третият по ред чешит.

Започнал бавно да обработва почвата:

–        Абе Яко.. Ти знаеш ли, че имаш хубава ракия? Вика и Казва са пили от нея, харесали са я и сега мислят, че тяхната е по хубава…

–        Верно ли, бе?

–        Със сигурност – пуснал пълзяща муха в главата на Яко, комшията, Смислов.

–        Абе аз може и бръмбари да имам в главата си… но да не се казвам Яко, ако сега не се напием, яко, та да ни завидят, Вика и Казва.

–        Е добре Яко. Къде  е ракията?

–        А бе, Смислов. Ние ще с напием яко, ама после още по-яко жените н ще ни бият с точилката..

–        Хайде бе, Яко! Да не те е страх от Яковица?

–        От нея не, ама от точилката… Още помним лани, когато… - започнал да се обяснява Яко, но Смислов го прекъснал:

–        Е какво пък, аз ще черпя и тоя път..  и трима ви. Но следващия, да знаете и тримата ви, чакам в кръчмата…

–        Защо? – попитал Яко.

–        Ами Яко, не за друго, а за  да се напием, яко. После и точилките да играят, няма значение, защото Вика, Казва и Яко все пак са приятели на Смислов, който със сигурност ще потърси друга стратегия за достойно, напиване… Но до следващия път!

  Дали така е било, не зная. Пък и да искам да узная, все пак ще трябва да се запозная с тримата чешити, Вика, Казва и Яко. А с другия ако някой любопитен,  пита. Няма нужда, благодаря, Ви. Аз съм Смислов, който черпи. А вие готови ли сте да пиете с нас, или ще почакате докато Вика, Казва и Яко се наканят да извадят на свой ред от ракията, която нашенецът самостоятелно  и на тихо място приготвя без акциз?

В.Софин 22.05.2023год.