Господин Дъб

 

                                                                                                                                                                                                                                      

                                                           Господин Дъб

–         Ей братовчед, олекна ми!

–         Да не се уцелил джакпота? Ако е така ще черпиш.

–         Не е това радвам се, че най-после в европарламента гласуваха истанбулската конвенция.

–         И защо като ние тука сме против.

–         Абе вие може и да сте против, но я вече се определих…

–         Като какъв бе, братовчед?

–         Като Дъб.

–         Е не може. Може да се определиш като мъж, жена или нещо от трети пол, който не съществува.

–         Да бе! Че я съм от третия пол. Не виждаш ли какъв Дъб съм.

–         Да бе. Друг път.

–         Значи Димитър Келешев може да смени името си на Винету, а аз не мога да сменя принадлежността си към Дъба!? В парламента могат да сменят партийността си като използвана кърпичка,  аз да не мога да се определя? Така ли?

–         Не можеш, защото си човек-

–         Не човек, а Дъб съм…

–         Добре де Дъбе, защо мислиш така?

–         Ами Дъбът е от третия пол, нищо, че е от мъжки род.

–         Как така!

–         Ами напролет е жена, която чака опрашване. После с плодовете си, става майка. И накрая баща, който гони порасналите си деца, жълъди да търсят препитанието си по света… Една майка колкото и да гладува, няма да изгони челядта си.

–         Може и да си прав, но Господин Дъбе ще трябва да водиш съдебни дела.

–         Това е лесно.

–         Нима! Така ле мислиш?

–         Е все пак уцелих Джакпота и с негова помощ съдиите ще клекнат…

–         Е не всички съдии са корумпирани, братовчеде.

–         Верно е. Но някои от тях са, нали!

Нямаше евроатлантически ценности. Сега ги има. Защо пък да не се възползвам  от правото им?

–         Ами мене на кого ме оставяш бе братовчед? Аз съм мъж! Как да се възползвам в ситуацията?

–         Ами значи е дошло времето да смениш принадлежността си. Например може да станеш бук или слива.

–         Това последното пък, защо?

–         Щото братовчед според истанбулската конвенция трябва да се определиш. С коя партия напред ще вървиш. А стане ли горещо я сменяваш като износена кърпичка и се определяш като независим. Хем едните, ще ръмжат защото си ги напуснал, а другите ще ти бъда обидени, че не си се присъединил към тях. Все пак има трети пол, утвърден любезно от европарламента. Така, че време е да избираш иначе, който остане на края на опашката остава гладен в Европа.

В.Софин