Изсипана с целувка за мен
Цяла нощ сънувах. Една мисъл глождеше до болка главата ми.
Откъде я познавах?
Сънен не осъзнавах, откъде.
Яви ми се близка, измамно позната
почти…
Преглътнах сухотата в устата си, но
споменът от съня ми не ме напусна.
Откъде?
Снощи бях в компанията ѝ. Усмихваше
ми се охотно. Ухаеше приятно. Почти нежно се взираше в мен. Любвеобилно бих казал, дори… Целуваше ме.
А, днес сутринта все още не вдявах,
откъде тая привързаност.
Защо беше тъпа болката в главата
ми? Пулсирането!
Сърцето ми хвъркаше сякаш искаше да
литне.
За момент пристигна мисъл. Протегна
се. Зачовърка машинарията в мозъка ми. Нещо затрака и включи. И после ме бодна
сякаш игла:
Снощи бях в компания добра. В
красива опаковка без подготовка, разсъблечена готова, изсипана за мен с целувка… Само за
мен в чашата, домашна Ракия, която ме мъчеше с махмурлука пристигнал тази
сутрин след съня ми.
В.Софин 25.11.2023год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар