Учудени мисли

                                                                                          

Учудени мисли

На пейката бяха акостирали парашути. Личаха накацали белите пеперуди по нея. Снежинките, се чудеха. Е пейката взета на абордаж съвсем не беше учудена.

 

Учуден съм от скока, от който е направен моят, неподрязан нокът.

Учуден съм , колко е свежа храната у домата. Изстискана в комата, съвсем прясна е мъзгата!

Учуден съм, колко е непрогледна мъглата. Трудно се провират на пътя през нея, очилата.

Учуден съм от политиката, дето няма уважение на мотиката, която у нас захранва, дори празна лъжицата.

Учуден съм от пълзенето на охлюва. Има толкова много коли, които бързат да пресекат неправилно пътя, а те пълзял ли пълзят… Или, който бърза много стига, но не там, където му се иска.

Учуден съм от жълтото по устата на някои хора. Толкова злоба не е лесно да се преглътне изведнъж.

Учуден съм от големината на шарана. Мислех се за по-голям от него, а всъщност се оказах прекалено малък.

Учуден съм от ракията. Прекалено бързо ми изпразва кесията!

Учуден съм от фейсбук системата. Прекалено бързо ми изтрива, еротична темата!

Учудва ме безразличието. То и безпаричието също. Но като се замислим за благоприличието? Е няма как, в парламента са  хората придобиващи с нецензурен език, отличието.

В.Софин 25.11.2023год.