Измъчен стотак
Днес изпълзя
мисъл за ресторант.
Там на китара
звънка, дрънка
талантлив приятел
музикант.
Без спънка от
някого си там
без
предварително бакшиш да дам,
аз поръчвам освежаващ
гърлото айран.
Сервитьорът усмихнат
ме поглежда
без да знае,
че няма никаква надежда
от мен бакшиш
не ще да има,
но той
настоява, свикнал е да взима.
Ленив минава
бавно в мързел, час,
но айран не
дават, липсва даже квас.
Седя на стол
сам пред празна маса.
Дали не трябва
в джоба си да бръкна
от заплатата
последна да измъкна
и да дам,
колкото само аз си знам!?
Изваждам износен
от бачкане стотак.
И сервитьорът на
мига изниква пак.
Няма мърдане. Не
мигам нито шавам.
С жест на
благосклонен баровец му давам
бакшиш стотак,
който той прибира.
Докато аз
айрана жадно си изпивам,
сметката,
която сервитьорът ми сервира
всъщност се
оказа ресто от стотака,
който джоба бе
взел да ми съдира…
Не за друго, а
в друг щастието да намира.
В.Софин 2.10.2024год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар