Светлината на сърцето
Тъгата остава в нас
взела нещо от мъглата.
И в тоя мрачен час,
няма ни я светлината!
Звездите вече затъмнени
скрили в облаци, очите.
Липсват на всеки откровени
слънчеви избягали ни дните!
Луната пребледняла зяпа
в бездната, където е тъмата.
Сребърна пътеката ѝ сляпа
не вижда в мрака светлината.
В дните облачни и неудачни
мълнии спасяват ни душата.
Там чувствата ги няма, мрачни.
Изгрява в сърцето светлината.
В. Софин 20.11.2024год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар