С корема
–Виж го ти серсема! -Геле сочи с пръст един младеж на приятел.
–Какво за него?
–Отсреща - на съседката, надул, корема!
–И сега?
–Това е разговор по друга тема...
–Каква тема?
– Как с рушвет се взема...
–Кое се взема?
–Нов апартамент с корема!
В.Софин 30.10.2025год.
Град от слънчеви недели
Моят град диша вечно обновен -
сменяват обувките му с нови.
Вървя по тротоар обикновен
а дупките му вече са готови!
Оглеждам се в локвите големи.
Краката намират де да джапат.
Изпъкват улиците със кореми,
които удивено в небесата зяпат!
Газя в килим с разпилени листа;
Дървета плачат почти, изцяло оголели.
Вървя усещам я красива есента -
в град изграден от слънчеви недели!
В.Софин 29.10.2025год.
"КУБЕТО"
Бяха годините на войниклъка. Когато видях войника от Кърджали не знаех, че у мен ще останат спомени. Но времето понякога се връща без пощада и в спомени, прегръща.
Вече далечната за мен година 1980. Ами тогава имах честта да служа в град Стара Загора. Десет новобранци и още толкова "стари" войници. КУБЕТО беше от старите. С грамадна осанка, и високо чело, с което оглеждаше хоризонта, но и следеше дали пък ние младите войници спазваме правилата наложени от правилника в службата. Моя милост с разкопчана куртка чакаше пред стола за обяд. кубето ме съгледа и пипна копчето ми с намерение да го скъса. не успя в начинанието си, защото се бях изхитрил. Беше ми омръзнало да ми го късат постоянно. Взех мерки и го вързах с тел. Хем да не го изгубя, но и да не ми го скъса някой от старата служба.
Дърпа Кубето, но и аз политам към него. сякаш отново чувам:
–Какво е това, новобранец!? Защо си зашил копчето с тел?
–Нямах конец и игла...
– Аха! Хитрец! На вечеря да ми се представиш със зашито копче! -изръмжа в лицето ми КУБЕТО.
Да но улисан от задачи съвсем забравих за копчето. късмет извадих, че и КУБЕТО бе, забравил.
......
Ами зимата отмина, лятото също се изниза през 1981. Беше факт, когато се намерихме на палатки в подготвителен лагер близо до село Корен Хасковска област. В една дъбова гора, където три дни не спря да вали дъжд. Стояхме в палатките и не смеехме да мръднем. Оказа се, че сме дошли по рано за учението. Бяхме сами в гората без другите поделения от страната. И тука, когато стана това възможно, и една вечер не валеше се чу, гласът на Кубето. Отнякъде прозвуча китарен звън. Свиреше Кубето и гласът му издигаше трели с песента на група Диана експрес - "Влюбено сърце". Този миг не знам защо, но се запечати в мен, а толкова служба имах още напред пред себе си... Цяла година и нещо преди да се уволня от военна служба. Да потърся едно влюбено сърце в мен, и да бъдем двама с любовта. Уви! Предстояха ми още битки. Битките, които правят от момчето, мъж. а дотогава песента, която галеше сърцето ми: "Влюбено сърце".
Кубето си отиде в Кърджали. Всъщност се уволни през октомври 1981. Останах до ноември 1982год. Моят звезден час и Любовта. Уви! И тя пристигна късно...
В.Софин 27.10.2025год.
Любовта поспря
Случайно покрай гора ме стрелна-
сърцето в топлота обля и перна.
Прегърна ме! Целуна ме лежерна -
Любовта поспря за мен в люцерна!
Търсех я преди сред цъфналата ръж;
в дъгата с топлия докосващ дъжд!
Знаех си - усещах, че съм силен мъж -
срещнах Любовта в люцерната, веднъж.
Тя поспря. Погледна в мен лежерна -
прегърна с топлина - сърцето мерна!
Целуна ме насред цъфнала люцерна -
Любовта с очи зелени, мене стрелна!
В. Софин на В. Б.
Урожай!
Вървя сам в есенния урожай.
Дървета прощават се с листата.
Стъпвам сред килимения рай -
докато от закона плаче ми душата!
В. Софин
У нас се твърди, че законите били справедливи. Били за всички! Но в нашата Татковина едва ли има осъден за корупция политик. Убиват хора на пътя и не само... Правосъдието уж казват било справедливо. Всъщност то е справедливо само към престъпника посегнал на невинна душа срещната на пътя или вкъщи.
И как човек да не е скептик у нас. За едни може, за други, не!
Не всички закони са справедливи! Справедливи са само тия, които са купени с пари!
А парите, какво са? Необходимото зло, което управлява правосъдието у нас!
В. Софин
Вмирисани злободневки
Липсва на водата и размер,
но пък ще има такса водомер!
------------------------
Политици гласуваха размера
на пари поискани от водомера!
----------------------
За водата днес не всеки плаща -
плаща този, който се хваща!
-----------------------
Водата цял ден я нямаше
от спукани тръбите бягаше,
когато съдбата и помагаше -
данък с водомер налагаше!
---------------------------
За да укроти страстите в мотика
използва умната си политика -
политик, който вещо я натика
в ръцете на нищожния, мъника
дето цял ден пред парламента
в протест възторжено вика:
Колко мили сме си всички!
Обединени партии в прилика!
-------------------------
Безмълвно увеличиха си парите
партии привикнали с лъжите;
Потрайте! Още утре ще вдигнем
кръвното ви, не мъглите,
които бъзикат нагоре, цените!
----------------------------
Блажена дрямката у парламента
някой там задкулисно пие мента
хванал в кулоарите на почивката:
- Момента!
------------------------
Някои партии настинаха -
с премии внезапно се разминаха!
-----------------------------
В парламента влязоха достойни -
но делата им изпълзяха непристойни.
Появиха се клетви, думи "гнойни"
някои придойдоха с гняв -поройни!
......................................
Моля ви! В парламента не се стеснявайте!
На парите придобити не прощавайте!
За коли и удоволствия ги давайте!
ЗЛОБОДНЕВКИ
В.Софин 24.10.2025год.
Пясъчно кадифе
Потопени в пясъчното свежо кадифе
двама с теб намираме се край море.
С радост пием първи с изгрева кафе!
Ти бориш полета на вятъра със поглед.
Двама с теб следим разгневеното море.
Аз съм тук докосвам косите ти със оглед.
Изпивам те с очи - усещам се добре!
Нагазили сме смело в пясъчното кадифе.
Вълните изтриват изоставените ни следи.
Изгревът прежаднял допива, своето кафе.
А ние все още влюбени оставаме с мечти!
В.Софин 23.10.2025год. На В. Б.
Виновен е часовникът
Когато таксиметърът не работи на помощ идва той. Часовникът който е виновен за смяна на времето и не само...
Угрижен и бързащ за летището пътник се качва в такси. Бакшишът хвърля бръз поглед на часовника на ръката си и казва:
–Готово!
–Какво, готово!? -учуден е пътникът.
Вместо отговор Бакшишът задава въпрос:
–Кажете накъде сте тръгнали?
–За летището, но първо вкъщи, че забравих да си взема парите... и побързайте, че ще закъснея за полета си.
Бакшишът без дори да мигне или се усмихне пита пак:
–И къде е тая ваша улица и как се казва?
–А.. да! Съвсем забравих, но вие не се смейте! Улица "Лентяй" № 5.
Бакшишът се засмива, но все пак намира сили да пита:
– Че има ли такава улица?
–Има! Нали там живея! Между другото часовникът на ръката ви, върви ли, че ще закъснея за полета си...?
–Не, честно ще ви кажа, не върви.
Пътникът или господин Пътников, учудено:
– Тогава защо го носите!?
–Вие го казахте. Аз го нося, а не той върви... Все пак няма крака, нали? Така, че се движи с моя помощ. Не като таксиметъра на колата, който днес е решил, че му е ден за почивка.
– Добре, де, но кога все пак ще тръгваме, че закъснявам? Или и таксито не върви?- мърмори леко изпотен, но не от дъждовното време отвън, а от създалото се напрежение в купето на колата.
Бакшишът пуска усмивката си с цел да смекчи напрежението и изтръсва:
–Върви таксито, върви, но само, когато му сипя бензин.
–Не сте сипали бензин ли? -Пътников вече се усеща застрашен.
–Сипаха бензинджиите. Одеве... сипаха. и така улица "Лента" беше № 5, нали?
–Вие подигравате ли ме? Изрично Ви казах улица "Лентяй" № 5. -мърмори недоволен пак, г-н Пътников.
– А бе аз си помислих, че вие се казвате Лентяй и живеете на улица пета... - смее се ухилен до уши, Бакшишът.
–Ама моля ви се...! Как си позволявате да ме обиждате? - засяга се Пътников.
– А, не... няма такова нещо! - взима си думите назад, Бакшишът.
–И ако искате да знаете, казвам се, Спас. и ще тръгвате ли най-после?
Бакшишът поглежда часовника си и казва:
-Приятно ми е, Атанас. Тръгвам.
Но вместо да потегли веднага изважда джиесема си и задава инструкции на изкуствения интелект за улица според нето "Пета". След като не я намира се обръща към г-н Пътников:
– Спасе, само да Ви кажа... Не я намирам тая улица. Няма "Пета". Шеста има, но не е нашата...
Спас Пътников взима джиесема от ръцете на Бакшиша Атанас и бързо намира улица "Лентяй." После казва:
–Вече можете да тръгвате, Атанасе!
Бакшишът е леко засегнат от заповедните думи на г-н Пътников, но потегля в указаната от изкуствения интелект, посока.
Когато пристигат, шофьорът възкликва удивен:
–Я гледай, ти.. Че то вярно имало улица "Лентяй". Пък аз си помислих...
Спас прекъсва тирадата на Атанас с думите:
–Какво си помислихте?
–А, нищо! Просто се сетих, че часовникът ми върви... Чука точно и отмерва времето... Тридесет и пет минути само...
-Да ама пътувахме само пет минути. Не забелязахте ли, Атанасе?
Бакшишът хвърля поглед на часовника си и отговаря:
– Той не мисли така... иска си заплатени 35-те минути...
Г-н Пътников, изнервено:
–Изчакайте моля! Сега се връщам. Парите нали ви казах, забравих ги вкъщи...
–Добре, добре, но таксиметърът на ръката ми отмерва времето. Чука настойчиво и иска двойно заплащане, хей...
Г-н Пътников изскача от таксито на бегом. Влиза в апартамент № 5, взима забравените пари и се връща обратно. Атанас спокойно му казва:
–Днес имате късмет. Таксиметърът се охлади в жегата от дъжда отвън и отново тръгна... Така, че направо към летището. Все пак не искам да изпуснете полета си, Спасе...
И таксито хуква по-улиците на града, но не с мръсна скорост, а избирайки по дългия маршрут до летището.
Все пак часовникът не върви, ако не го движим ние, нали?
И то в събота срещу неделя в края на октомври... Мързеливецът часовник ще спи цял един час, а пък ние... Ние хората ще работим безплатно за него. И това ако е справедливост!
В.Софин 22.10.2025год.
Снове перото
Перото мое днес снове -
криволичи, търси редове.
Посещава странни светове;
създава любовни стихове!
Следя перото наблюдавам,
да измъчва морски брегове;
виждам, че пише и се радвам
за любовта, в която ме зове!
Хвърлям око и съм скептичен
едно перо - път да ми показва!?
но пътят е с оценка за отличен
щом с любов в сърце полазва!
В. Софин 22.10.2025год.
Пием с Геле бира
В кръчма високо на баира
двама с Геле пием бира.
Той зяпа в булките и си избира.
Аз пък смирен, минавам на ракия.
Когато носят ми бутилка с еликсира
не оставям празна чашата на мира.
Геле с хитрост нова изгора си намира,
която ловко устни в негови навира!
В кръчма високо на баира
сам самичък пия си ракия.
Левент Геле с ум все избира -
девойка, дето от любов разбира!
В. Софин 20.10.2025год.
Жена пета...
Двама с Геле разлистваме жените.
Той успява да разлисти първа, трета.
Аз успявам само да броя мухите -
накацали жена без милост на портрета!
Докато Геле губи сила със жените,
аз със четене за тях си губя дните.
С любов гореща изтрива им сълзите
пък аз все още само си броя мухите!
Но веднъж Геле на работа си беше.
Аз опитвах нови стихове да пиша.
Тоя ден сътвореното от мен вървеше -
жена пета успяваше на листа ми да диша!
В.Софин 20.10.2025год.
Женски смях
Целувах! До среднощ се веселих.
Девойка в прегръдки си държах.
Вечност цяла от устните и пих -
докато тя припадаше от смях!
Накрая внезапно щом се укротих
девойката ме смъкна от кревата.
Влюбен в нея взех, че и простих
силата ми бе изпита от "играта"!
Вкъщи разтреперан се прибрах
едва, едва държаха ме краката.
Ще запомня тоя женски смях -
бутна ме с целувка от кревата!
В. Софин 17.10-2025 год.
Кадифени ръкавици
Този свят толкова противоречив, толкова цветен...!
Ами?
Работите. Някой трябва да яде. Това сте, Вие обикновен портиер с толкова много дадени за работа функции, че колегите веднага ви връчват псевдонима : "Многофункционалният".
Имате права! Вашите са да слушате, изслушвате и взимате решения. Тежко ви, ако са погрешни. Но всеки може да се спъне. Това не значи, че сте роден спънат.
Администратор Ви обяснява положението. Днес сте за първия работен ден. Слушате и даже се опитвате да се водите записки. Карат ви се или първо предупреждение:
– Без да записвате, моля! Слушате и запаметявате!
Прибирате тефтера и химикала като си обещавате да направите записки по памет. Лошото е, че вече сте остарял макар и недостатъчно за пенсия-. Всичко едва ли ще запомните, но пък има ли някакво значение.
Лошото е, че после разбирате, че е било от значение.
Докато се прозявате в отегчение на поста си в кабинката в очакване на клиенти, на които ще вдигнете бариерата внезапно служебния телефон Ви уведомява да се явите на рецепцията на хотела, за инструктаж. Вие мислите, че вече всичко сте видели и разбрали. Не е така. Решенията ги взима администраторското тяло, а вие сте изпълнителят.
Припкате като зайче, което със скок подскок успява да се добере живо до администратора. Дългите ви уши улавят глас:
– Руши... Ще дойде на почивка при нас дама, която е... Всъщност не Ви интересуват подробностите. Само трябва да знаете, че трябва да я посрещнете с кадифени ръкавици.
– Нямам такива, господин администратор. -мрънкате вие.
– Имате, Руши, имате... Но не го осъзнавате. Работата е там, че такива клиенти трябва да бъдат посрещани любезно и дори ще се наложи да занесете багажа им до стаята, която сме им отпуснали. Или казано накратко, всичко, което прочетете в очите на важния гост трябва да бъде удовлетворено.
Кимате с глава, че сте разбрали ситуацията. Имате вече точния час, когато ще пристигне гостенката Ви. Чакате, чакате, но не идва. През това време бъбреците ви алармират. И не само. Те заповядват, че не трябва да чакате. Дори и майка ви от гроба да се озове жива пред вас, вие не можете да не откликнете на Природата. Хуквате до тоалетната. За ваш лош късмет през това време мощната кола на гостенката профучава и спира пред входа на хотела.
Този път скок, подскок не помага. Не тътрите нозе, а направо излитате и се приземявате пред рецепцията без да успеете да отворите вратата на гостенката. Администратора Ви гледа сякаш сте му изяли вечерята. После с леден глас ви заповядва:
– Взимате на госпожицата багажа и на трети етаж в стая 301.
Докато госпожа или госпожица /вие не знаете това/, попълва адресни данни, вие почти изскубвате от ръцете и силом част от багажа и хуквате към третия етаж. Правите няколко обиколки на стълбите и най –накрая успявате. Решавате да си вземете въздух. Така де и вие сте човек. Пред погледа ви се материализира гостенката. Четете по усмивката и. Май се налага!? Дърпате от ръцете на госпожицата ключа и отваряте вратата на стаята. После се сещате, че сте кавалер и я пропускате напред, а вие грабвате куфарите и ги внасяте вътре.
Госпожицата или госпожата /вие не знаете това/, започва да мига с очите си.Май Ви сигнализира!? Мислите, че тя май иска нещо, но мълчи. Господин администратора ви даде указания, че ако прочетете нещо в очите и, трябва да го удовлетворите.
Преди два успее да каже нещо госпожата или госпожицата,/ не знаете това/вие заекът пристъпвате към действие. Леко подхождане. И зашеметяващи нежни функции в кревата. За няколко мига забравяте, че сте на работа. Усещате аромата на женския парфюм, който командва вашите действия. Миговете на любов минават бързо. Не очаквахте да има отблъсване от страна на гостенката. Не, нямаше! Но тъкмо и разправяхте с усмивка първия виц, когато служебния телефон продънва заешките Ви, уши. Вдигате без желанието, с което преди малко вдигнахте оръжието на любовта и чувате:
– Къде изчезна бе, Руши? Какво не разбра, че трябваше веднага да слезеш долу на рецепция?
– Ами нали Вие ми казахте, че трябва да удовлетворя желанията в очите на гостенката...
– И какво направихте вие, Руши?
– Ами удовлетворих ги! В момента ме черпят по питие. Бил съм го заслужил.
Администраторът изпада в ярост:
– Веднага, на мига да си домъкнеш задника тука долу! И не ми се оправдавай!
Извинявате се на гостенката, която обслужихте с кадифените си ръкавици и слизате за наказанието. Нямата право да говорите. Дори ви забраняват да мучите. Затова блеете по лампите над Вас.
Считате се за невинен. Толкова бяхте усърден. Сторихте и невъзможното да удовлетворите желанията на гостенката, и вместо похвала получихте наказание.
– Ех и това ако е работа - въздъхвате отчаяно. –Тъкмо започна да ми харесва, а Вие ме уволнявате...
Така премина първият Ви работен ден. До втория не стигнахте, вярно. Но все пак си тръгнахте с високо вдигната глава на изпълнен дълг. И само ако си помислите, малко са хората, които се раздават изцяло. Всеки гледа да се скатае. Вие не го сторихте, но бяхте навлезли в чужда територия. Затова бяхте отстреляни като зайче в скок, подскок!
В. Софин 14.10.2025год.
С Геле хващаме шарани
Двама с Геле хващаме шарани.
Той пуска кука, аз мъча пазара.
С козове добри успешно изиграни
Геле улови момиче - аз евтина скара.
Барбекюто вече ставаше готово.
с бира, ракия, кебапчета, скара,
когато Геле повтори, потрети отново
Пуска ловко кука, момиче набара.
Е, не улових девойка с куката си аз.
Липсваше ми точната захранка.
Но поне успях пълна, чаша страст -
да изпия с ракия и мезе на сянка !
В. Софин
Вълните на сърцето
Нима бих могъл да спра вълните,
които вечер разбиват ми сърцето!?
Нима бих могъл да спра мечтите,
които в изгрев идват от морето!?
Любовта, която пали ни страните,
в която безмълвни устните изгарят!
Любовта, където има ги вълните,
които по пътя си преградите събарят
Нима бих могъл да стоя безучастно,
когато прииждат вълните у сърцето?
Бих препуснал с мисълта прекрасна –
за срещата с момиче край морето!
В. Софин На В. Б.
Високи върхове
Ръст вдигнали са върхове –
политици сгряват ни сърцата.
Обречени живеем в градове,
където преобладава суетата.
Ненужен водим спор за върховете;
за богатства още не стигани от нас.
До небето вирнали сме носовете
с вечна мисълта, за власт!
Би искал всеки горе да се озове,
където срещат погледи орлите.
Но мечтата за високи върхове
без скрупули са само от парите!
В.Софин 09.10.2025год.
Болничен преглед
По-време на лечение в болница, лекарят пита пациента:
– Как сте?
– Така както питате докторе бил съм и по-добре, когато съм имал поне две ракии за пиене.
Докторът загрижено:
– А, боли ли ви?
Пациентът сериозно без повод за усмивка:
– Боли ме докторе... и как да не ме боли душата, когато жена ми открила ракията, която бях скрил в килера. и не само, че я открила... но вместо да я изпие взела, че я изхвърлила в мивката.
– Някакви оплаквания?
– То и да рева, няма смисъл! Но щом питате, плача само, когато ми свърши ракията!
Докторът ядосано:
– Стига с тая ракия бе!
– Как стига като все недостига, докторе!? - чуди се пациентът, а лекарят примирено:
– Нищо ви няма!
– С това трябваше да започнете докторе, а Вие как сте, боли ли ви, оплаквания... че то няма човек, който да не реве щом свърши ракията...
И всичко това трябва да се изтърпи, да се изживее и да се предпишат хапчета на пациента. А успокоителни? Те са в бутилка уиски, с които успокояват нервите лекари несвикнали на такова отношение към тях от страна на непоправими пациенти, които не знаят, защо са постъпили в болнично заведение.
В. Софин
Когато сърцето обича
Когато сърцето обича;
когато с момичето тича,
единствено то съдбовно изрича,
че някой, някъде там, те обича!
Когато животът се свлича;
когато любовта те обича
една минута, която изтича
остава с момиче дет' те обича!
Когато сърцето те пази;
когато старост в краката ти, лази
единствено любовта на онази
девойка от младостта ще те пази!
Когато сърцето не мрази;
когато изтича животът с талази
една едничка мечта ще те пази -
мисълта, че ще бъдеш със нея -
любов, която не мрази!
В. Софин 07.10.2025год.
Срещнат грях
Когато срещнах първия си грях
не мислех да търся оправдание.
Влюбен бях в две очи без страх,
в които виждах страст и обаяние!
Когато дарих я с първите цветя
страните ѝ оцветиха се в червено.
По моите разбрах, че и аз пламтя -
влюбен бях в очите ѝ в зелено!
Под аления цъфнал, розов свод
останал в очакване без сили,
опитах да се влея в нов живот
в който двамата да бъдем мили!
Бих искал да узнае този свят
за първия ми срещнат грях,
защо и как останал е богат? –
Бях удавен в сладкия ѝ смях!
В. Софин 07.10.2025год.
На В. Б.
Спомен от момичето, което обича
морето
Лятото си отиваше. Но не и спомена за морето, чайките, стъпките оставени
по плажа; изгревите, залезите и оня ден, когато Вие имахте рожден ден. Зелените очи на морското момиче отразени във
вълните на Черно море. Розата, която Ви подари, Той. Снимките, които направи,
Той! Стъпките, които морето скъта в пазвата си завинаги, но все още някъде там
ги има. Може би в съзнанието, Вашето… Но понякога те ще идват в съня, Ви. Понякога
доста отчетливи стъпки като на Слънцето, което държахте в ръцете си… Идваха
мисли, които Ви караха да мечтаете; Вие сте Морското момиче с любовта и вълните
на сърцето! Вашето сърце, което искаше, очите даваха, но Той, ах, Той все се
колебаеше… Защо? Морското момиче страдаше. Той си отиваше. Някъде във
вътрешността на страната, където щеше да се скрие от зелените ѝ, очи. Щеше да
чака обаждане. Винаги щеше да има такова. Поне за миг, Той да чуе гласа ѝ… С трепет,
да улови смеха ѝ, който влизаше в сърцето му и го караше тихо да страда.
Но любовта е и страдание. Далеч
един от друг, но всъщност с мисъл, че са пак заедно. Вярно, не можеше да се
замени близостта на целувката. Погледа ѝ, който се забиваше в очите му и караше
сърцето му да хвръква като на гълъб видял, гълъбица.
Морското момиче тихо въздъхна. Единствено морето, което палеше изгревите
и гасеше залезите усети това. На плажа нямаше никого. Дори лятото си беше
отишло. Глухо и пусто. Не, не беше пусто! Морето надигаше глас. Гласът му
заедно с тоя на Морското момиче и сърцата нарисувани на пясъка по плажа се чуваха
и виждаха. Вълните прииждаха и си отиваха, лятото отдавна се прибра на топло.
Трябваше да тръгва. Морското момиче,
което направи стотици снимки, видеоклипове и запечата историята на красивото
лято; лято, което оставеше завинаги в сърцето ѝ на птиче. То беше готово да хвръкне
и се зарее над морето, което обичаше.
Не сбогом, а довиждане, мълвяха устните
на момичето. Обърна се и тръгна. Морето я изпрати до ъгъла. Повече не можа да
се изкачи, защото брега пазеше ревниво собствеността си.
Стъпките на Морското момиче се отдалечаваха. Някъде там далече остана
глухото ридание на морето, което искаше; молеше Тя да се върне!
Сълзите напираха, вълните също плачеха. Чайките бяха избягали. Всичко си
отиваше. Но Лятото, завинаги щеше да остане в съзнанието на морското момиче;
плажа, изгревите, срещите и Той!
В. Софин 6. 10. 2025год. на
Морското момиче
Пациентът
хулиган -втора последна част.
Тъкмо
решавате, че данданията е приключила, когато гласът на Кемал прорязва
настойчиво тишината:
–
Сестра, сестра!
Когато никой не се отзовава опитва да звъни
като натиска копчето над леглото си.
Откъм друга стая се чува изнервено:
–
Какво искаш пък сега?
–
Ами изтече системата. Да ми я махнеш, че да ида
до тоалетната…
–
Не, може! Още не е изтекла, но ще ти дам подлога…
–
Не я искам! – мърмори недоволен от положението
си Кемал.
–
И пак си повръщал!? А имаш легенче? – констатира сестрата видяла,
какво има на пода до леглото.
–
Без да искам, не е нарочно… -обяснява Кемал, но
сестрата вече е извикала санитарката.
И вече ушите Ви улавят нова версия изплюта с
меден Кемалов глас:
–
Душичке, ти имаш ли си собственик?
Санитарката с глас готова да убие Кемал:
–
Имам си всичко! Ти не бери грижа за мене!
Кемал се утаява, но киселините в стомаха не
му дават покой. Започва да хленчи за сода за хляб. Естествено няма кой да му
купи и донесе. Затова изскубва от ръката си системата и полека лека с помощта
на патеричката се придвижва до тоалетната. След малко ляга пак. Ето, че и при
Вас повикът на природата се оказва по силен от всичко друго. Ставате. Тъкмо
влизане в тоалетната и сте ужасен. Седалката опръскана с кръв, а пода сякаш
стадо диви прасета разиграло танца на бъркоча. Леко на пръсти надигате се и
стигате до, душа. После измивате всичко.
Едва си лягате, когато Кемал е пак на тоалетната. Успявате
да преборите нощта като се сменявате с него през половин час. Едва, когато
съмва си отдъхвате.
Идва време за визитация. Изслушвате „конското“, с което се
опитват да вкарат в правилния път Кемал:
–
Казахме ви да не пиете и ядете…!? Защо не
слушате? Сега ще се наложи да Ви сложим сонда на стомаха за киселините. Я как
сте се надул!
–
Ами не искам да ме боли, затова ми сложете
инжекция! – заповядва, а не се моли, Кемал.
–
Моля!? На сондата няма как да се слага инжекция,
Кемале… - обяснява лекарят и с още двама други доктори се опитват… Ами само
пробват да сложат сонда през устата на Кемал. Той се дърпа. Налага се на сила
да го укротят. Затова опитват и втори път. Когато почти всичко е готово
лекарите отпускат хватката. Кемал намира сили и се обажда:
–
Докторе,
нещо стърчи от устата ми?
И веднага измъква тръбичката на
сондата извън стомаха си.
Лекарите са бесни, но нищо не
могат да сторят. За момент го оставят на спокойствие, но чевръста сестрата
успява да му сложи нова система. Естествено и на Вас всички в стаята, където
лежите. Някои дори са с антибиотични инжекции.
Когато най- после Ви изписват
въздъхвате с облекчение, но не и Кемал. Той остава зад Вас като кошмар или
изпитание на съдбата.
Нощем вкъщи още чувате виковете: „Сестра,
сестра“ и скачате изпотен в леглото си.
Какво да се прави? Някои са хора,
други господари. А пък Кемал неподправен тарикат, който работи против личното
здраве.
Край
В. Софин
Двама с мечтите
Двама на плажа без драма –
в живота ни няма измама.
Вървим с песента на морето
вятър ни щипе, лицето!...
Изгрев какво да ти кажа!?
Стоят чайки на стража
пазят брега от вълните,
дето хапят без пощада петите.
Ние само двамата с тебе
губим представа за време
с вперени погледи в блясък –
блести в краката ни пясък!
Държим в ръцете надежда,
която в любов ни въвежда –
да сбъднем мечтите специални
чувствата да станат, – реални!
В. Софин 03.10.2025 год. На В.
Красива любов
Лист бръшлянен, който се извива;
кръшен стан, лоза, която се увива;
поглед дяволит с очи на самодива;
сладка тръпка, цял дето ме опива
в сърцето с болка непреодолима -
това си ти, любима, която всичко
има:
море, вълни и любов красива!
В.Софин 02.10.2025год. На В. Б.
С изгрев мечтите
Денят пореден си отива.
Ухажва морето скалите.
С последна ласка щастлива –
на слънцето гаснат, лъчите!
На опустял пристан момиче
довиждане взима с морето.
От сълзите в очите и, изтича –
обич дето оживява в сърцето!
Лятото бързо взе, че избяга.
Вятър сее прах във косите.
Есента жълта снага протяга.
С изгрев остават само мечтите!
В.Софин 02.10.2025год. на В. Б.
