Виновен е часовникът
Когато таксиметърът не работи на помощ идва той. Часовникът който е виновен за смяна на времето и не само...
Угрижен и бързащ за летището пътник се качва в такси. Бакшишът хвърля бръз поглед на часовника на ръката си и казва:
–Готово!
–Какво, готово!? -учуден е пътникът.
Вместо отговор Бакшишът задава въпрос:
–Кажете накъде сте тръгнали?
–За летището, но първо вкъщи, че забравих да си взема парите... и побързайте, че ще закъснея за полета си.
Бакшишът без дори да мигне или се усмихне пита пак:
–И къде е тая ваша улица и как се казва?
–А.. да! Съвсем забравих, но вие не се смейте! Улица "Лентяй" № 5.
Бакшишът се засмива, но все пак намира сили да пита:
– Че има ли такава улица?
–Има! Нали там живея! Между другото часовникът на ръката ви, върви ли, че ще закъснея за полета си...?
–Не, честно ще ви кажа, не върви.
Пътникът или господин Пътников, учудено:
– Тогава защо го носите!?
–Вие го казахте. Аз го нося, а не той върви... Все пак няма крака, нали? Така, че се движи с моя помощ. Не като таксиметъра на колата, който днес е решил, че му е ден за почивка.
– Добре, де, но кога все пак ще тръгваме, че закъснявам? Или и таксито не върви?- мърмори леко изпотен, но не от дъждовното време отвън, а от създалото се напрежение в купето на колата.
Бакшишът пуска усмивката си с цел да смекчи напрежението и изтръсва:
–Върви таксито, върви, но само, когато му сипя бензин.
–Не сте сипали бензин ли? -Пътников вече се усеща застрашен.
–Сипаха бензинджиите. Одеве... сипаха. и така улица "Лента" беше № 5, нали?
–Вие подигравате ли ме? Изрично Ви казах улица "Лентяй" № 5. -мърмори недоволен пак, г-н Пътников.
– А бе аз си помислих, че вие се казвате Лентяй и живеете на улица пета... - смее се ухилен до уши, Бакшишът.
–Ама моля ви се...! Как си позволявате да ме обиждате? - засяга се Пътников.
– А, не... няма такова нещо! - взима си думите назад, Бакшишът.
–И ако искате да знаете, казвам се, Спас. и ще тръгвате ли най-после?
Бакшишът поглежда часовника си и казва:
-Приятно ми е, Атанас. Тръгвам.
Но вместо да потегли веднага изважда джиесема си и задава инструкции на изкуствения интелект за улица според нето "Пета". След като не я намира се обръща към г-н Пътников:
– Спасе, само да Ви кажа... Не я намирам тая улица. Няма "Пета". Шеста има, но не е нашата...
Спас Пътников взима джиесема от ръцете на Бакшиша Атанас и бързо намира улица "Лентяй." После казва:
–Вече можете да тръгвате, Атанасе!
Бакшишът е леко засегнат от заповедните думи на г-н Пътников, но потегля в указаната от изкуствения интелект, посока.
Когато пристигат, шофьорът възкликва удивен:
–Я гледай, ти.. Че то вярно имало улица "Лентяй". Пък аз си помислих...
Спас прекъсва тирадата на Атанас с думите:
–Какво си помислихте?
–А, нищо! Просто се сетих, че часовникът ми върви... Чука точно и отмерва времето... Тридесет и пет минути само...
-Да ама пътувахме само пет минути. Не забелязахте ли, Атанасе?
Бакшишът хвърля поглед на часовника си и отговаря:
– Той не мисли така... иска си заплатени 35-те минути...
Г-н Пътников, изнервено:
–Изчакайте моля! Сега се връщам. Парите нали ви казах, забравих ги вкъщи...
–Добре, добре, но таксиметърът на ръката ми отмерва времето. Чука настойчиво и иска двойно заплащане, хей...
Г-н Пътников изскача от таксито на бегом. Влиза в апартамент № 5, взима забравените пари и се връща обратно. Атанас спокойно му казва:
–Днес имате късмет. Таксиметърът се охлади в жегата от дъжда отвън и отново тръгна... Така, че направо към летището. Все пак не искам да изпуснете полета си, Спасе...
И таксито хуква по-улиците на града, но не с мръсна скорост, а избирайки по дългия маршрут до летището.
Все пак часовникът не върви, ако не го движим ние, нали?
И то в събота срещу неделя в края на октомври... Мързеливецът часовник ще спи цял един час, а пък ние... Ние хората ще работим безплатно за него. И това ако е справедливост!
В.Софин 22.10.2025год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар