С изгрев мечтите
Денят пореден си отива.
Ухажва морето скалите.
С последна ласка щастлива –
на слънцето гаснат, лъчите!
На опустял пристан момиче
довиждане взима с морето.
От сълзите в очите и, изтича –
обич дето оживява в сърцето!
Лятото бързо взе, че избяга.
Вятър сее прах във косите.
Есента жълта снага протяга.
С изгрев остават само мечтите!
В.Софин 02.10.2025год. на В. Б.
Няма коментари:
Публикуване на коментар