Злободневка 3

6.11.2012год.
Ерген влюбен може,
да полегне в чуждо ложе.

............................

Стрес
Внезапно през нощта,
от къде му се дощя,
нерв изплашен изврещя,
заспал в съня си изкрещя!
...............................................

Кражба
Откраднал мисли от обекта,
с наглост пипнал интелекта.
................................................
+18
Зор
Влюбен направил пътека,
за презарвативи в родната аптека.
........................................
Стягат спорт мнозина,
колан с дупка дисциплина!

 В.Софин

БАЩА МИ ЗАКОНЪТ

                                                                 

Млад добре облечен мъж се носел с безумна скорост по закърпените улици на страната ни.С нов модерен джип ,закупен от богатия му татко,нашият неразумен герой се чувствал неуязвим.Но не щеш ли внезапно на пътя изникнал сякаш от нищото,добър катаджия професионалист.Видял цвета на,, слънчогледа”,нашият млад водач се поколебал,но все пак взел решение и спрял.

--Документите и талона за проверка!—нарежда му строг,полицая.

Без изобщо да трепне и да се изплаши,,джигита”,казва:

--Ти знаеш ли кой съм аз?

--Не зная кой сте,но тъкмо затова ви искам книжката,за да се запознаем.—отговорил смел полицая.

--Знаеш ли на кого съм син?—отговорил младия ,,джигит”,без изобщо да извади и даде документите си за проверка.

--А вие знаете ли,аз на кого съм син?—отвърнал вече съвсем разлютен катаджията.

--Не!—отговорил слисан младия водач,не вярвайки,че ще се намери някой,,безразсъден”да спори с него.

--Аз съм син на закона и като такъв веднага ви нареждам,предайте доброволно документите си или ще стане много по лошо за вас?

--Кой си ти бе?Появи се отнякъде и си мислиш,че ще ти се размине?—опомнил се внезапно,,джигита”,повярвал безрезервно в силата на влиятелния  баща.

--Аз съм сержант Петров,а вие кой сте неразумен водачо?

--Аз съм Никодимов младши.—отговорил най-после нарушителя.—Нито си ме видял,нито си ме чул!А сега ,какво ще стане?

--Ще получите дупка в талона си за превишена скорост и глоба.—казал полицая,останал верен докрай на закона.

--Ти знаеш ли,все пак,кой е баща ми?—не се предал упорит водача.

--Никодимов старши,нали видяхте,че познах?-не отстъпил катаджията.

--Той е доста известен и влиятелен човек.Няма да търпи,някой като теб да спира сина му и да го глобява.

--Е и аз съм важен човек,но на пътя.Няма да търпя разни надути сополанковци да застрашават живота на хората.Или,както на времето поета Вапцаров беше казал,,За него живота,направил бих всичко”,така и аз водейки се от максимата ви глобявам.—отвърнал нетърпящ възражения полицая.
                                                                                                           

            В.Софин

                              
 

Любител
С поредна глътната стограмка,
очите хващат дрямка!
.......
Причина
С цена вдигнали месото,
поскъпнало било,просото!

Данък-десятък

След дебат в парламента одобриха,
колективно,нашенец да,,киха"!
................
В нас зяпа и се киска,
заплата вечно ниска!
..............
Изненадан

Ничком спънал се на пода,
видял шеф пред входа!
.............
Мълчейки хванал прах,
втълпен,българския страх!

...............
Разрешил
Работник почуствал кефа,
усмивка свободна пред шефа!
..........

Заплатата

                                                               

Любопитен съсед виждайки новите ,

 придобивки закупени от комшията,не могъл да се въздържи и попитал:

-Комши,кажи ми честно,колко пари взимаш на месец?

-Колко ми дадат,толкоз взимам.-отвърнал комшията,уверен,че на съседа любопитството му е в повече.

-Аз те питам за сумата?-настоял нетърпелив отново съседа.

-Взимам цялата сума,то се знае без удръжките.

-И колко,точно е това?

-Колкото дадат. От къде мога да знам. Всеки път е различно. Кога повече,кога по-малко.-отново отговорил уклончиво комшията.

--Не увъртай комши,кажи ми честно,колко взимаш чисти пари?-леко по-изнервен вече съседа отново настоял да чуе любопитен цялата заплата.

--Всички пари,които взимам съседе са чисти. Моята фирма  с мръсни пари не работи.При тези думи съседът,разбрал,че няма да чуе сумата,която комшията взима от заплата. Махнал с ръка и процедил,вече съвсем ядосан:

--Е,колкото и да взимаш,все пак са си твои?

--И аз това ти разправям съседе.Мои са петстотин и двадесет лева за цели три месеца.Придобивките са от взет заем. Иначе живота ни, си отиде без да успеем да ,,откраднем”,нещо от него. Единствено само ,работа и пот! И то все на собствен ход,търсейки справедлив-възход!

В.Софин

                                                                               

КУЧЕТО НА ДЯДО.

В родното село на баща ми ,бях заведен на гости при дядо и баба.Бях малко хлапе,някъде към пет,шест,години,Интересувах се от игри,които самичък измислях с волята на въображението.Играя си унесен в двора и не виждам петела на дядо,как зяпа ядосан в мен.Безмълвен се хвърли,виждайки поредния натрапник,който е  нарушил спокойствието на терена му.Забелязах го едва в последния момент,как се сурна бързо и ме подгони разярен.Аз бягам изплашен,петела ме гони.Настигна ме и започна да кълве голите ми пети обути в сандали.Най после с триста зора изкачвам пъргав дървените стълби от пред на къщата,и бърз като вихър се шмугвам вътре в стаята при татко запъхтян.                                                                             --Какво правиш,защо не си играеш отвън?—попита ме татко—Сега му е времето,ще седиш вътре през зимата.                                                                                                                                                          --Е добре,щом трябва ще изляза.-казвам аз и надзъртам предпазлив навън.  Погледнах на дясно ,погледнах в ляво никъде не видях белия герест петел на дядо.Навярно е отишъл в кокошарника,помислих си аз.Слизам по скърцащите от дърво стълби и тъкмо тръгвам към другия край на двора,когато петела,който през цялото това време ме е следял и чакал да направя своята грешна стъпка,излезе зад гърба ми и отново с голямо ожесточение ме подгони.Той ме гони,аз бягам.Нали е по пъргав от мен стигна ме и пак започна да ме кълве.Аз съвсем изплашен,бягам не къде да е, а право към кокошарника.Видял това петелът пощуря.Навярно си мислеше,че съм крадец,който ще вземе безнаказано някоя кокошка от семейството му.Чул врявата отвън баща ми,излезе на стълбите за да види какво става.Позасмя се отначало,после видя,че съм в безизходно положение и се втурна да ми помогне.Аз бягам,петела ме гони.Баща ми от своя страна също следва пернатия ,кълвящ юнак,докато успя най-сетне да го хване.Аз изплашен , накълван успях да се добера до скърцащите стълби и си влезнах вътре в къщата разреван.На другия ден дядо,който беше свикнал петела да го буди с кукуригане за малко да се успи.Запитал баща ми,какво е станало,защо не го чува да пее.Той му казал,че е заклан и сготвен.

--Защо така.Кой сега ще ме буди сутрин?Кой ще пази двора и кокошките?Петелът Гошо ми беше,като куче,не допускаше външни хора да влизат.-рекъл дядо на баща ми.—Трудно ще си намеря такъв упорит пазач за двора.

--Ама аз ,заради детето.Синът ми беше гонен и кълван.Ядосах се, и за това сега се готви в тенджерата.-отговорил баща ми на дядо,сигурен,че той ще го разбере.

--Е добре де.Имал си право.-отсякъл дядо.-Внукът ми е по- важен от Гошо.Но все пак ти казвам,че трудно ще си намеря по-верен и самоотвержен пазач от петела.

Така баща ми успя да ме спаси.Все пак , не забравих никога белия герест петел Гошо.Как само се носеше устремно в двора , загрижен единствено за кокошките ,които бяха неговото семейство.Гошо бе,, кучето”на дядо .Вършейки съвестно работата си беше загинал,виждайки в мен натрапник.Също като Гюро Михайлов,не беше отстъпил от поста си.Докрай бе останал ,верен и наперен!

В.Софин

Две злободневки.

Европейски сигурен за нас,
направляващ магистралите компас!

----------------------------------------

Осигурена зимна веселба,
сгряващи,пенсионер дърва,
сухи клонки от върба!