Да хванем "УШИТЕ" - втора последна част

 

                                                                         

Да хванем „Ушите“ – втора последна част

… Мальовишките пътеки. Отдавна познати и пребродени от туристи, а и от животни намерили паша. Отъпкани със сигурни стъпки. Грижливи ръце направили камарки от дребни камъчета с табелки на места, които да сочат верния път в часове на беда.

Освен Овчарския улей по който може да се стигне до Мальовишките езера и Ушите има и друга пътека, която започва северозападно от хижа Мальовица. Тя прави серпентини из клека и сипея под скалата Куклата, която се издига в очите на туриста на запад от хижата. След това пътеката се изкачва доста стръмно и излиза на тревисто плато, наречено Мальово поле.

Ако се чудите, защо Ви разправям това, това е защото именно по тоя път се връщаме със сина ми.

Тази пътека е била направена  от домакинът – пазачът на хижа Мальовица някога. Той се е казвал Васил Бабин, по прякор Заеко. Затова и пътеката носи прякора „Заешка“.

Слизаме бавно наслаждавайки се на невероятната панорама ширнала се пред удивените ни от красотата, очи.

Коне пасат на Мальово поле и не ни обръщат внимание. Погледа ми стига до тях, но и до село Говедарци, което изглежда толкова малко, че човек може да го събере в шепата си.

  Стъпките ни следва планинска цъфтяща в розово, мащерка. Срещат погледа ни освен масива на върховете на планината, но и чисто белите очи на големи красиви маргарити.

Трудна за слизане заешката пътека води точно изморените ни крака до хижа Мальовица. Възрастен турист с раница на гърба ни задминава по пътя надолу.

Не бързаме. Боян се рови в храсталаците встрани от смърчовата гора и последни клекове по пътя надолу. Всъщност има вече зрели боровинки, които изкушават не само очите, но и протегнатите към тях ръце.

  Стигаме поне за мен с усилие долу до Меча поляна, където сгорещеното Пежо на Сина ми, ни приютява. Добре че климатикът дава на въздуха да се промени в близките десетина минути. Лошо! Пътят асфалтирания, път надолу осеян с дупки. Интересното, че всичките тия малки препятствия не можаха да сломят духа на Пежото. Също като опитен скиор, то се промъкна между тях. Слава Богу, оцеляхме. Може би, защото някой бе очертал дупките по- шосето с червена боя. Маркирани така те  даваха възможност на очите на шофьора да ги съзре навреме.

Впечатлени от похода днес се прибираме на сянка вкъщи.

И така, ако обичате ромона на ручея слизащ покрай овчарския улея и компанията на приятели без чести срещания в планината на непознати туристи значи това е вашия преход. Защо ли? Защото гледките от Ушите ако ги хванете разбира се остава в душата на туриста спомен за целия му живот!

Така, че приятели туристи – дерзайте!!!

В. Софин 01.08.2026год