Стремеж

Моите вечни стремежи,
за стихчета, бодри и свежи,
понякога искат кърпежи,
изграждат се нови строежи.
Правят се странни кроежи,
изникват мечтани копнежи.
В гърдите говорят бодежи,
упорити са тез таралежи.
Ръката драска сърбежи,
в главата златни залежи.
Избухват в душата кипежи,
бълбукат мисли кълнежи.
Но стига с тези брътвежи!
С ярки пейзажни градежи,
пълзят в очите стремежи,
за нови стихчета свежи!
В.Софин

Правото да бъдеш...стресиран

Един човек, ухапан от куче, на което бе решил да открадне салама, даден му от стопанина, бе възкликнал:
-Колко неправилно е устроен животът -някои имат всичко, дори животните са с права, а ние, клошарите, сме оставени на ударите на съдбата...
Прасето не трябва да се стресира, за да бъде крехка пържолата му. Кокошките - също, за да снасят повече яйца, кравите - да дават повече мляко и т. н. Затова пък представителят на хомо -сапиенс всеки божи ден трябва да бъде стресиран както от обстановката, в която се намира, така и от милата държава, която не само го репресира, но и рекетира. Обикновеният човек, подкосен от ударите на съдбата, няма избор.Става престъпник в родината си; ако е мекушав, просто заболява и си отива от този уж справедлив свят. А мнозинството са принудени всеки ден да участват в състезание, наречено Сървайвър, за оцеляване.
Как се живее в такова общество? Не се живее, а се вегетира, като растенията. Днес си тук, утре те няма. Животът просто те е откъснал. Остава утешението за тези, които са те познавали. Просто си бил човек, обикновен, добър, разумен, живеещ в неразумния свят. Това, което си създал, добро или лошо, остава в паметта на хората. За да бъде добър света в който живеем, трябва да  го пазим от неразумните хора, които не са нищо друго освен егоисти, мислещи само и единствено за себе си!
В.Софин

Шаран за Никулден

Николайчо! Така го наричаше на галено майка му. Както всяка година по навик Николайчо, взимаше седмица отпуск за да подготви  празника си.  Съвсем сам отиваше с риболовни принадлежности на близкия водоем, за да хване лично шарана за Никулден. С избрана специална захранка, Николайчо правеше лесен риболова си. Просто никога досега не се бе завръщал без шаран в къщи. Но ето, че вече цял ден, как хвърляше примамка след примамка, но нищо  така и не успя да хване. Просто не кълвеше. Николайчо почна да се притеснява. Как така? Та нали лично, беше избрал примамката. В продължение на много години, стръвта която използваше, никога не го бе предавала. Винаги съдбата му помагаше да се върне с шаран у дома си. Защо ли свети Николай, е обърнал поглед на друго място, а не му помага, когато точно сега имаше нужда от него? Николайчо се почувства предаден. Късметът явно днес си играеше с него, като котка с мишка. Николайчо реши, че ще хвърли въдицата с примамката, за последен път. Все пак денят беше доста къс. В тъмното просто не му се оставаше. А и вятър, студен и досаден, появил се сякаш от нищото, пречеше на нашия пишман риболовец,  да се съсредоточи. Твърдо вече,  бе решил да се откаже, тази година от шарана си. Пък и без друго знаеше, че в рибния магазин ще има. Срам не срам, от там ще вземе. Започна бавно  с нежелание да навива влакното към въдицата. И точно тогава се случи чудото. Чудо, защото точно в последния момент, взе че клъвна. Просто не, бе за вярване! Явно свети Николай, решил най-накрая,  да поднесе изпитание на Николайчо. Шаранът захапа куката,  преценил примамката като заслужаваща си.

-Бре да му се не види! Точно сега ли? – промълвил на себе си Николайчо, все още не повярвал до край в късмета си.

-Такова чудо не беше ми се случвало! Не стига, че клъвна, но вместо аз да вадя рибата, тя вкарва мен в езерото! Явно е огромна! Ами сега какво да правя? Или тя мен ще , хване и удави, или, ще се боря с нея до края!

Решил най после какво да прави, Николайчо запънал пети, хванал здраво въдицата и полека взел да дърпа плячката към себе си. Той дърпа към сушата, силна рибата го тегли бавно и сигурно във водоема.  Решил,  че няма да го бъде. Явно,  ще му се наложи да отреже влакното, за да освободи напрежението на въдицата. Но, тогава най-неочаквано рибата се предала. Мокър от глава до пети, зъзнещ, Николайчо успял със сетни сили да изкара на плитко шарана. Като го видял, такъв огромен той се уплашил. Никога през живота си Николайчо не бил виждал такова ,,чудовище”. Докато си почивал за малко, преди да изтегли рибата окончателно, той си мислел горд, как ще му завидят хората, като я видят. Такава една огромна, с думи не може да се опише, трябва да се види. Но неочаквано за него самия,  станало му жал за шарана. Доста години трябва да са изминали, за да стане толкова голям.

- Нищо чудно! –замислил се Николайчо. - Може и да сме на едни години – набори! Как да убия набора си? Не върви!

Решил да пусне на свобода шарана. Минало му през главата, че свети Николай, нарочно  е поднесъл нему,  такъв голям подарък, за да го изпита, и предаде важен урок в живота.

Повече не се колебал. Уверено освободил шарана от въдицата, целунал го за сбогом и гледайки, как отплува му махнал за сбогом ръка.

Николайчо научил, че битката не винаги , макар и спечелена е справедлива. Силата в човека идва, не от това, че е спечелил битката, а от това, че е намерил смело решение,  да се откаже от спечеленото. А,това както се знае е доста трудно за хора, свикнали само да събират, но не и да изваждат. Николайчо дал шанс на рибата. Знаел, че никога повече няма да я види. Но, не съжалявал. Хората казват, че ,,птицата на щастието каца един , единствен път на рамото на човек”. Но въпреки всичко това Николайчо бил страшно доволен от себе си.

А от магазина, закупил с последните, кътани левчета, шаран тежащ около килограм и се прибрал в къщи. Запазил  преживяното само за себе си. Знаел, че ако сподели с някого, ще му се смеят. Но да бъдеш истински човек,  да можеш да прощаваш на враговете си, това много малко хора го умеят. Николайчо притежавал тази ,,сила”. А силата да си благороден, да носиш в себе си човещина, наистина е рядко качество!

В. Софин     

Страсти

Страст
Изгарят страст, комбина,
двама влюбени в кабина.
...........................................
Разкош
Мъж почувствал разкоша
-талантлива, какичка лоша.
.................................................
Жена
Жена крака полира,
нервни косми епилира.
............................................
Тарикат
Тарикат избра леговище,
на море с любовница в летовище.
........................................................
Съкровище
В лице, скъпа и съкровище,
зад гръб, противна и чудовище.
.....................................................
Мъж
Строен с инструкция - манипулиран,
мъж от жена - полиран.
.................................................
Засрамен
Засрамен театърът изстена,
видял любовна сцена.
..........................................
Бързина
Пред олтар мъж завърза,
хитрост, женска бърза.
..................................
Изневяра
Кръшнал мъж укроти,
жена с повече банкноти.
.........................................
Талант
Докрай с талант изписа,
автор молив слиса.
..................................

Покана за Никулден

Мрежа пратила покана,
пристигнал - Никулденски шарана.
..........................................................
След подготовка, кратка бурна,
шаран готов се гмурна,
в сгорещена гладна фурна.
............................................
Фен
В уста гладна гушка,
фен - люта чушка.
.......................................
Мисли
От къде се пръкнаха доволни,
завистливи мисли - недоволни.
................................................
Пролука
Намерил в езеро пролука,
закачил риба с кука.
..........................................
Риба
Гладна риба всмука,
тлъст червей от кука.
.....................................
Въдичар
Въдичар упорит превзема,
с червей лаком водоема.
...........................................
Мрена
С тлъст червей укротена,
на въдицата, гладна мрена.
..............................................
Талант
Талант, умение наука,
да закачиш риба с кука.
....................................
Скука
Не дочакала въдицата с кука,
умряла рибата от скука.
........................................
За риба
Захранка в езерото вкара,
с въдицата нищо не изкара.
..............................................
Празна кука клъвна,
голяма риба стръвна.
...................................
В. Софин

Войнишки времена

Хванати неподготвени, бяхме пратени на занятие в Шабла, на морето. Повечето от нас заминахме без пари. Не успяхме да получим парични записи от родителите си. Пристигнали там, ни свършиха и последните стотинки. Най - зле бяха пушачите. Трябваше някой от нас да обикаля около спалните помещения на другите войници за някой по-голям, така наречен, офицерски, недопушен фас...От тези фасове на хартия се свиваха папироси, лична направа. За да не бием на очи пред другите войници не се навеждахме, а подготвена пръчка с карфица на върха ни избавяше от срам.
Научихме, че в близката лавка продават с прихващане и празните шишета от лимонада. Явно за да не ги счупим или ,,приватизираме". Едно празничко шишенце си беше цели седем стотинки. Много пари за нашия вечно празен джоб. Старите войници пратиха двама млади да седят в лавката и да дебнат. Работата се състоеше в това да чакаме войниците от другите спални да пийнат лимонада и да оставят шишето. Празно, то веднага биваше грабвано от нас. Един пазеше ,,сбирката" на маса, а другият дебнеше като орел, стискаше плячката и я доставяше при другите шишета. Събирахме десет броя и ги предавахме срещу 70 стотинки. За старите войници се купуваше ,,Арда" с филтър, която струваше тогава символичните днес 60 стотинки. За нас оставаха десет стотинки. Точно по вафла на човек! Хем вълкът сит , хем агнето цяло...
Такива бяха тогава времената, просто войнишки времена!
В. Софин

Пустите ,,дробини"

По професия баща ми беше готвач.Но по Живково време не се взимаха много пари с тази професия. Работеше на щат за 165 лв. на месец. Но се намери умник в администрацията, който му намали платата с 5 лв., защото свидетелството му за готвач било всъщност за помощник-готвач. Баща ми тогава се амбицира. Казал:
-Изпратете ме на курс за главен готвач!
Изпратиха го в София за 4 месеца и половина. Тогава той беше на 55 години. Хвалеше се пред мен, че класната му била на неговите години. Тя, като ,,наборка", често го препитваше. Баща ми знаеше общо взето, все пак доста години беше работил. Но математиката му се опъваше. Трябваше да учи как се решават дроби. Покани ме на гости в София, да се видим. Беше настанен в общежитие с други двама негови колеги.
Отидох и какво да видя? ,,Съучениците" му - млади, мъже по на около 30 години, играеха карти.
А баща ми, сложил очила, решаваше задачи. Като ме видя, скочи и се засмя. После промълви:
-Пустите дробини /б. а. сиреч дроби \ - ще ме уморят. Но няма как - на контролната имам 2+; трябва да си оправя бележката, ако искам диплома за майстор...
Картоиграчите също се засмяха. Единият от тях каза:
-Упорит е баща ти. Ще успее!
И наистина успя - взе диплома с петица. Как да не се гордея с него, макар че всичко опираше до пустите 5 лева. Тогава 5 лева все пак бяха добра сума, за разлика от днешните. Така че, все пак си е струвало!

В.Софин