"СТОКА"

Акцизна българска стока,
високата цена на тока!
...................................
Пред парламент, след ропота,
пристигнал недоволен-тропота!
..........................................
Лепкавата слюнка не спестил,
с плюнка нервен отмъстил!
...............................................
Надянали тежки раници,
българи с непосилни данъци,
бягат "чумави" през граници!
......................................
Температурно предизвикан интерес,
хладно, освежаващ компрес-
за българския роден стрес!
.........................................
Възраждане
Изиграни българи без шанс:
С демографски срив за "ренесанс"!
................................
Честно
Питаме се колко пъти,
политик "водата".мъти?
......................................
Гладни опитали "чудо",
бистра водица във блюдо!
.......................................
Подчинен заспорил с шефа,
за головете вкарани в УЕФА!
................................................
Гладно правителствено тяло,
 пари за ток изяло!
.....................................

Инвентарен номер

„Кадърни” хора приватизираха завода. Спечелиха го честно на търг. „Поиграха” си така да се каже, на „производители”, известно „наложено” им време от държавата. После хората, които бяха в завода и работеха, все пак за хляба си, бяха съкратени. На приватизаторите, не им се занимаваше с производство. Че, кой днес се занимава? Колко останаха „будалите”? Малко, само тези които, все пак успяха да се наложат с някакъв, макар и символичен износ в чужбина. Всеки иска магазин да има. А производство? То се знае, всичко се внася готово от вън. По- някога качествена, но доста често некачествена стока, понеже е евтина и донася бързи печалби на търговците.

Тези, които купиха завода, разпродадоха машините и всичко по- ценно което имаше. Дори не пощадиха и дърветата. Отрязаха ги с цел единствена-печалба! После дойде ред на сградите. Една по една изчезнаха и те. Помислих си, помислих па реших, че щом съм оставил 17 години от живота си в завода, все пак и аз би трябвало да имам някакъв дял. Дори и нещо малко, символично, така да се каже за спомен. Отидох до портала, влязох. Попитах учтиво бригадата, която смъкваше, електрическите кабели от сградите, дали мога да си прибера „моите” работи, които бях забравил при напускането на завода.

-Какво си мислиш а, че имаш нещо твое! –попитаха ме те.

-Да,ето тази ножица, която държиш, лично от дома си я бях донесъл. Всичко беше в интерес, така да се каже на работата. –казах аз и посегнах да си я взема.

-Не пипай! Всичко, което виждаш на около е мое и на бригадата с която рушим сградите. Може и да е била твоя ножицата, но сега е моя! –с ехиден тон ми отговори отговорникът.

-Добре де, няма да се караме! Но, моята бивша бригада ме помоли да прибера хладилника. Той си е лично наш! Събрахме всички от цеха по- десет лева и го купихме! –казах аз, мислейки, че ще се разбера с разрушителите на сгради.

-Нали, ти казах, че не може! Я погледни на хладилника има инвентарен номер на завода! Значи е наш! –отново ме огорчи и отряза мераците ми отговорникът.

-Да знаеш, че и аз самия имам инвентарен номер и принадлежа на завода. Нима и мен ще продадеш?

-Не се подигравай с мен. –отвърна отговорникът. –Какъв номер имаш? Дай да видя!

-Гледай виж, ето на ръката си имам „клеймо” останало ми от трудова злополука! Видя ли, че сега действително принадлежа на завода!

-Може, но ти не си ни нужен! Нужно ни е всичко, от което ще изкараме пари! Ако искаш да си купиш ножицата може да дадеш някой лев и пак ще бъде твоя. А и хладилника също. Щом ти е домиляло, плащай и взимай! –така ми отвърна отговорникът по разрушаване на сградите, които години наред, изхранваха една част от нас работниците. Съвсем обиден, въздъхнах отчаян, виждайки разрушението, което тези „наемници” бяха направили на завода. Без повече да кажа нещо, напуснах с мисълта, че никога повече няма да го видя.

Няма го заводът! Вече отдавна го няма! Остана само спомена, на преживяното с колегите! Той споменът, никой, не може да го бутне и разруши! Жалко, все пак, че в уж цивилизована страна, се разрешава легално на вандали да я опропастяват! А това, което споделих за завода се отнася и за много други предприятия, които както казах, бяха унищожени с лека ръка, в нашата мила родина България!

В. Софин 

Оцеляване

Вече минаха 2 години откакто аз и съпругата ми се борим с безработицата. Съкратени от работа, ние все пак оцеляваме. Вярно помощите свършиха. Но благодарение на шанса, че имаме дете, се справяме успешно с 35-те лева, които благодарение на управляващите, все още взимаме. Жена ми следи отрочето, да ходи редовно на училище, защото все пак трябва да се яде. Ако не ходи редовно на уроци, току виж спрели и таз „привилегия”. Тридесет и пет лева! Пари са си откъдето и да ги погледне човек. Всеки ден от месеца по един хляб за трима. Разделен по равно, за обяд и вечеря. За закуска не може да се мисли! За останалите пет лева свещи.  Вечер в тъмното са нужни, за да може с жената да уцелим леглото за лягане. Но, как се преживява с толкова „много” пари! Не може! Дойдоха верни служители на закона. Спряха водата. Спряха в началото на зимата и тока. Боклука отказаха да взимат. Не съм бил платил данък в общината. Търпях мизерствах! Мизерствах търпях! Най-накрая не издържах! Нелегално се включих към мрежата за ток. Пуснах и водата. Но уви! Не бе за дълго! Разбрали за мен. Знаете как! Анонимно! Дойдоха у дома. Описаха и изнесоха всичко по-ценно, което притежавахме с жена ми. Даже на изпроводяк ми рекоха:

-Длъжник си! Имаш късмет, че не те вкарахме в затвора! Щеше да изгниеш там!

По-някога вземах от един състрадателен съсед,  неговото малко магаре. С него отивах до гората, да събирам паднала суха дървесина. Но ненадейно ме хвана горският. Рече ми:

-Нямаш разрешително! Пари нямаш! Значи конфискувам магарето!

-Но то не е мое! -примолих му се аз.

-Не ме интересува! –отвърна ми горският.

-Може ли, поне въжето, да взема! Повода с който го водех!

-Че, защо ти е, без магаре! –запита ме изненадан той.

-За да се обеся! Да не преча на никого!-казвам аз, уж спокоен, но вътрешно кипнал.

-Ти си луд, бе човече! –каза ми горският и по-джиесема извика служители от лудницата.

Веднага ми сложиха усмирителна риза. Даже инжекция ми сложиха за успокоение.

-Почакайте хора! –казах им аз. –Не виждате ли, че съм спокоен!

-Как, ли пък не! В тази държава всички, които са спокойни са луди! Така, че приятелю, не се дърпай! Безполезно е! Идваш с нас! –казаха те.

-Имам дете и жена!- замолих се отново аз.-Помислете за тях!

-Детето „социалните” ще го вземат под закрила. А на жена ти прав и път! На магистралата има място. Ще се справи! –отвърнаха ми те усмихвайки се безцеремонно.

-Как така бе, ще ви убия! Не ви ли е срам от това, което казахте?- Ревнах аз на висок глас.

-А, видя ли! Луд си! Опасен за обществото! Прибираме те! –и без повече да се разправят с мен, ме тикнаха в лудницата.

Вярно мъчно ми беше за детето и жената, но поне тук,сега ме хранят три пъти на ден! Имам си самостоятелно легло. Завивки! Успокоителни,също! Целта е, да не мисля за семейството си и да буйствам. Все пак, добър късмет извадих! Като се замисля за другите отвън, как се мъчат да оцеляват в това сурово, „негостоприемно” време, чак ми става мъчно. Сега държа нещата тук в лудницата под контрол. Щом кажа на служителите, да ми дадат въже, веднага ми „дават”! Но, не въже, а успокоителни. За да не забравям, че все пак съм роден и витая наоколо. Понякога телом, понякога само духом! Но, нали все пак ме има!? Нищо, че това го знам единствено и само аз! Човек не може да има всичко! Но поне аз имам подслон! Щастлив съм, като никога досега в живота си! Истински щастлив! Отвън живеят в стрес,пък аз си гледам моят интерес!

В. Софин                   

Впечатлен

В женското ухо подшушна:
-Ела скъпа да те гушна!
.....................................
Ама, че среща среща съдбоносна:
Нос кърпичка докосна!
......................................
Подсигурено тяло с ухажор,
 облекчава нерви масажор!
........................................
Колекционер на колики в стомах:
Не хапвал отдавна-сиромах!
.................................................
На народът отдавна е омразна,
 чиния вечно празна!
.....................................
Мащабно проведена кампания:
С пари осъществил компания,
за алкохолна вечна мания!
..............................
Лапи пуснал в книжка,
издал мяукаща въздишка,
котарак лъган с мишка!
...........................
С хитро управленско обещание,
лекуват родното стенание!
..............................................
Потърсил "Слънчев бряг",
подушил, пътя пряк,
бутилка пълна със коняк!
...................................
Пищяща взела дума,
с пирон спуканата гума!
............................
Държава сбъднала мечтите,
свободни пуснала петите!
............................
Бръкнал в двете "Фази",
цена опитал да запази,
 ток в нервите пролази,
беден българин нагази!

За Свети Валентин

За Свети Валентин кокетка,
на любимия поднесе сметка!
.....................................
Съдба- без милост ги избра:
В градинка влюбени събра!
........................................
Жаден, гладен все спортува:
Влюбен секса-практикува!
................................................
Осигурил мъж простора:
Деколте пълно за отмора!
.........................................
С любов мъжки укротена:
Женска изкуствена мигрена!
...............................................
Към мен, ръчички е простряло,
от дрехи голо изпълзяло,
за ласки, страстно закопняло:
Красиво женско -тяло!
...........................................
Мъж видял омаян,
нежен торс-изваян!
..................................
Показал как го може,
с виагра в брачно ложе!
...................................
В креват, яко шаване:
Помечтал за женското отдаване!
..................................
Оспорвана женска анкета,
за големината мъжка на "пакета"!
.....................................................
Свети Валентин намигна,
за среща чувдтвена интимна!
......................................

Мерак

Прехвърли крак връз крак,
докато мъж,
хване мерак!
..........................
Изнемощял вечер трака,
след любовната игра матрака!
....................................
Мъж с чувство се вълнува,
женско тяло ще рисува!
..............................
Видял тялото и знойно,
след алкохол погълнат двойно!
................................
Усетил мъж-погром,
в чая сложили му бром!
......................................
Смомиче красиво, не веднъж,
млад надъхан мъж,
окоси цъфналата "ръж"!
.............................
Любов бърза кратка,
мъж, жена във схватка!
......................................
С грациозна, примамлива походка,
щастлива, пред поглед се мотка,
жена самотна на разходка!
..........................
Чаровна сладостта на мрака,
в страст изгаряме мерака!
........................................
В мъжки мозък щрака,
ищаха за жена-мерака!
...................................

Комплект

Пред поглед виснал отпред,
самотен, обикновен наглед,
любим семеен портрет:
Мама и татко в комплект!
.......................................
Челото мъжко щом допрял,
куршум уплашил се, не спрял!
..................................................
От куршум приятелски погален,
в изход единствен и летален,
мафиот с край фатален!
.........................................
Политик в уронваща намеса,
език с ругатни почеса!
.....................
Закони с данъци решила,
държава данъкоплатец- "нарешила"
......................................
Катастрофа
Вятър предизвикал позор,
блъснал колата с шофьор!
..............................................
Пред съдия спрял с поклон,
видял подаръка-червен картон!
...................................................
Напред уверено вървим,
обгърнати от страх видим!
...................................
Куражлия с триста грама,
подвил крака пред мама!
.....................................
Трудно спечелено съкровище,
изравнено с тъщата становище!
....................................
В. Софин
.........................................
Крака изкъпани в престоя,
неочаквано дошъл прибоя!
...............................
Талантлив опитен играч,
"благослови" съдията в мач!
..........................................