Риск

Ежедневно борейки се с риска,
ръката здраво стиска,
хилава заплата ниска!
.....................................
Все пак, получи се коректно,
подал оставката ефектно:
В лицето хвърлена директно!
..............................................
Пред витрина, гладен гледам,
вътре лакомствата виждам,
вярата изгубена обиждам,
на хората с пари завиждам!
...................................
Впечатлен лукса гледам,
как живеят виждам,
без никой да обиждам,
почвам леко да завиждам!
..................................
Успешна държавна тактика:
Лишен народ от практика!
.....................................
Долари
С "гущери" зелени бе помолен,
корумпиран изключително доволен.
..............................................
Печен
Когато станал готов,
мъж показал с любов,
на гладни зъби -картоф!
........................
Хитро дали обещания:
"Искренни" положили старания,
отхвърлили родните страдания.
........................................

Рекламата -бич Божи или в помощ на хората?

Живеем в трудно време! Доста хора се изхранват на планетата ни, благодарение на рекламите. Радиото, телевизията, интернет пространството и вестниците просто бъка от тях! Всичко около нас, заобикалящата действителност е реклама. Вече, без нея просто живота стана немислим! Гледаме рекламата „принудени” и току виж сме „клъвнали”. Купили сме уж нещо необходимо. То после, чисто и просто се е оказало поредният боклук, който рекламата –тази алчна „хищница” е успяла да натрапи в  мозъка ни. До такава степен, сме се отнесли, че дори не можем да мислим. Нека други да мислят, защото рекламата е тази, която успешно се бори и срещу това. Когато всичко ни е поднесено, така да се каже на тепсия, мисленето става ненужно. Гледаме, слушаме рекламите, избираме! Броим, ако са ни останали, някакви пари или дори взимаме на заем. С цел, само и само да се докопаме до поредният добре поднесен и описан продукт. Който после чисто и просто се оказва ненужен. Но рекламата е успяла! Промила е мозъка ни, до такава степен, че днес вече не можем да си представим, как ще изкараме деня си, ако чисто и просто , вземе, да изчезне! Дали, тогава, ще купуваме ненужните продукти, сервирани ни по – такъв галантен, изобретателен начин? Едва ли! Но въпреки това тя се оказва нужна, защото както казах в началото, някои хора се изхранват с нея. На всеки двадесет минути телевизионна програма по – пет минути реклама! В рамките на това време, ние се радваме, поне на цели пет продукта, предлагани от фармацевтичните компании. Дали всичките са ни необходими? Едва ли! Пък може би и да са! Българина е изключително болен! Толкова отчаян е, че гледайки рекламите, пристъпва към самолечение. Защо? Чисто и просто си прави сметката. Лекарствата са скъпи, но и докторите не са евтини. Какво да прави? Избира рекламата, купува без преглед лекарства и започва да се трови. Бавно и сигурно! Ако имаше пари и отидеше на преглед, може би това, което сам си е предписал, няма да бъде нужно. Добрият, истинският лекар, не само ни пише рецептата с хапчетата, но ни дава съвет, как може да ги пропуснем. Да не ги взимаме! Възползвайки се от незавидното положение на българина, рекламата прави успешен опит и  облекчава изтънелите джобове от стотинките, които са останали кътани там досега.

Ако се замислим, то и на изборите също, ни промиват мозъците. Щедро рекламират обещания! След това, избраните политици, чисто и просто забравят за тях! Но, благодарение на рекламата –мощен фактор за манипулиране на обществото, някои хора успяват да бъдат на върха, в доста завидно положение! Останалите –мнозинството, просто страдат! Носят си последствията от лековерието! Но, нали всеки един от нас, се стреми към щастието? Как да го хванем, като то постоянно ни убягва? Нима човек, не е по важен от всичко друго? Българина има нужда, от любов, от разбиране! Не от ограбване! Какво ни е останало? Единствено душата, която отдавна вече е накърнена, от лъжи, измами!

Интересно, ще бъде, ако се направи антиреклама срещу рекламата. Или нещо, което да се бори с промиването на мозъци в нашата страна. Но, мисля, че няма да се получи! Хората, които се изхранват с нея, няма да го позволят! Но, поне това което виждаме и чуваме от рекламата, да не бъде толкова парадиращо, дразнещо! Защото  „картинките” по телевизора няма да нахранят нашенеца! Не, ще му напълнят и джобовете му! Кога, ще има глътка въздух за него? За обикновеният редови българин, който чисто и просто иска да живее човешки в своята родина!

Кучешки живот

Пенсионер съм! Като си платя месечните сметки за ток, вода и парно, не ми остават много пари. Или остават, но жълти. А с тях, какво по-напред да купя, хляб ли, лекарства ли, какво!? Пусто да остане времето! Не ми стигна за да си намеря другарка в живота. Сега съм принуден сам да боря живота с малката си пенсия. Как оцелявам… Сам не зная! Но явно съм упорит човек. Лесно не свалям гарда, не се предавам. Когато съм свободен, отивам пред един от големите МОЛОВЕ. Не,  да прося, а чисто и просто, следя хората с пари. Те ми оставят   колички, от пазаруването. Като съвестен, добър гражданин на страната си, аз ги подреждам на мястото им, вземайки депозита останал в тях. В повечето случаи той е от двадесет стотинки. Понякога изваждайки невероятен късмет, прибирам от количка и по - петдесет стотинки. Та, това си е половин лев! Две такива половинки и хлябът ми е осигурен. Но само с „гол” хляб не се живее… Затова стоейки, пред МОЛА неуморно цял ден, по –някога с късмет събирам и повече… Вече, късно вечерта, преди да затворят големият магазин, влизам. Вътре в него! Ето, че и моето време е дошло! Да се почувствам и аз като част, от това объркано общество, полудяло да купува, какво ли не. Взимам хляба и гледам цените. Скъпо та скъпо! За някого може и да не е, но за такъв несретник като мен, явно не е по джоба. Гледам и се чудя! Изложени за продан кокали! За куче са приготвени явно! По тях няма никакво месо, направо  са изцяло ошушкани! Вадя кесията със спечеленото през деня и правя сметка. С мъка и до някъде с късмет събирам стотинките точно за плика с кокалите. Плащам на касиерката и най- после леко премръзнал, от прекараният на студено ден, пред МОЛА се прибирам. Слагам нетърпелив тенджерата на печката. Пълня я с вода. Цопвам кокалите в нея и ги варя. После готови вече, заедно с хляба ръфам, ръмжа и облизвам, каквото е останало за мен пенсионера. Успявам, засищам острия си глад! Доволен от „успешния лов” през деня си лягам с мисълта, че може би утрешното стоене пред МОЛА, ще ми донесе повече късмет. Ако е рекъл Господ и салам ще купя! Унесен в мечти, броейки в полусън неспечелените още пари заспивам. Едно не зная! Дали утре пред МОЛА няма да има конкуренция! Битка с други гладни хора за двадесетте „мизерни”, но за мен все пак полезни стотинки!
по-някога замолени от мен празните

В.С

Скрит запас

Изваден скритият запас,
скромен някъде сред нас,
народен недоволен глас.
..................................
Пеем песничка позната:
Все виновна е цената,
на бензина гладен за колата.
................................
Добър приятел верен,
живот приятелски мизерен.
...................................
Мизерната заплата,
отворила устата,
на мнозинството сред тълпата.
................................
Доволна днес щъка,
събрана родна мъка.
...........................
Кръвясали народни раните,
с години стягани коланите.
.........................
В България:
Все слагат ни рога,
питаме се гладни: "Докога"?
.......................
Лимит
Бързо жаден се озърна,
на вересия водката обърна.
.........................
От народът днес зависи,
управление открито без кулиси.
......................
Политик накрая се разгърна,
празната лъжица върна.
.........................

Протест

Доволен българин избира-
на кой площад да протестира.
.......................................
Върви по улицата псува,
доволен -без да се преструва.
...........................................
Българин не се страхува-
павета жълти атакува.
......................................
"Решителен" направил крачка,
облекчил нерви в стачка.
.....................................
Сформираната родна стачка,
взе скалпове във плячка.
......................................
Счест оставка дал:
едва, когато осъзнал,
какво с очите е видял:
Родна мъка и печал!
.....................................
Политик осъществил промяна,
от червена в синя премяна!
.......................................
До живот нашенец уреден:
С пръст показан среден,
вечно ниско сведен.
..............................

.................................

Кой е виновен?

Е, най-после…Доживяхме да видим стачка! Не символична –еднолична! Всеки един от нас, гражданин на държавата е недоволен от нещо. Искания много…Даже има хора, които не знаят, защо са излезли да протестират. Или, както го беше казал Алеко Константинов „РАЗНИ ХОРА РАЗНИ ИДЕАЛИ”!

Млад  „прохождащ” репортер излязъл на жълтите павета, сред протестиращите хора на площада. Идеята, която ненадейно хрумнала в главата му, била да запише нестандартните искания на народа. Изненадата от желанията на хората, учудила младия репортер. Оказало се, че почти всички излезли на площада имали такива. Спрял двама младежи удостоени от мнозинството, като „лумпени”и ги попитал:

-Защо го правите? Хвърляте камъни по – полицаите! Трошите! Палите!

-Как защо! Млади сме! Кипим от енергия! А къде другаде, да я използваме, ако не тук, на площада. Сам виждате, няма работа за нас младите. Ако имаше,там щеше да отива натрупаната енергия. Работейки, ще сме в полза на обществото. Сега не сме…За това „парата” изпускаме тук на площада.

-Значи вашите искания са за работа? –решил репортерът да уточни.

-Да, това са нашите желания! Работа и не каква да е заплата, а Европейска! Това ще рече прилична! За да сме по-убедителни в исканията си ползваме силови методи. Камъни, огън и всичко каквото намерим и пригодим за целите си!

Поклатил глава в знак на разбирателство репортерът и спрял други хора.

-За какво протестирате вие? - обърнал се той, към мъж и жена, виждайки в очите им изразена интелигентност.

-Ние, и не само ние,протестираме за „износът”, който господа управляващите направиха през последните 23 години!

-Какво е изнесено от страната ни, като нищо не е произведено?! –попитал съвсем учуден младият репортер.

-Как какво! Не виждате ли? Сляп ли сте? Колко „светли”умове, благодарение на управляващите бяха „изнесени” успешно и внедрени в помощ на чуждите икономики. Вместо да се възроди нашата страна, други държави се облагодетелстваха. При това съвсем безплатно! Вместо да влезне поне едно евро в държавата-всичко за чужбина!

-Какви са вашите, искания? –попитал репортерът.

-Да се върнат „Светлите”умове на България! Без тяхна помощ, трудно ще се справим! Сам виждате, колко много протестиращи има. Много хора са излезли! Дори сме сигурни има и такива, които не знаят, защо са излезли! Където тълпата, там и те!

-А вие приятели, за какво протестирате? –обърнал се към друга група хора, репортерът.

-Протестираме за „вносът”в страната ни! Всичко се внася! Нищо не се произвежда тук. Както навярно знаете! Дори вече българинът е спрял и не се „възпроизвежда”. И защо, като е по лесно да „внесеш” от чужбина хора. Даваме паспорти с българско гражданство и готово! Защо му е на нашенецът да се напъва? Няма смисъл! Няма икономика-няма прираст! Сам виждате, нищо не върви!

-А исканията ви, какви са? –попитал любопитен репортерът.

-Искаме заводите, или това, което е останало, неразрушено от тях, да започнат работа! Производство! Работи ли икономиката, ще заработи и прирастът на хора в страната ни. Демографският срив, тази голяма „дупка”, бихме казали, ще бъде успешно запълнена!

Погледнал встрани младият репортер и какво видял!? Групичка клошари също протестира!

-За какво протестирате вие? –обърнал се слисан към тях репортерът.

-Как за какво!? Преди в контейнерите имаше ред. За всеки по нещо! Днес човек трудно, ще намери нещо годно за ядене. Само мизерни обелки! Стиснати са станали хората! Забраниха на моловете да изхвърлят, старата с изминал срок на годност стока. Сега я горят! Вместо ние да вземем от нея, за да оцелеем в това трудно време.

-Но стоката беше забранена, заради здравето на хората! - Възразил учуден репортерът.

-Здравето! Че, то има ли здрави люде в България! Всички са болни! Едни страдат от нерви. Други сами разговарят със себе си. Даже съвсем откачили, посягат на най-милото: нашето бъдеще децата! Тъй, че нашите искания са: преди да изтече срока на годност на храната в моловете, поне ден преди това, да се раздаде на такива като нас! Все пак, тук живеем! Някои господа управляващи, би трябвало да се съобразяват и с нас. Искат или не!

„Каква „пъстра” тълпа” –замислил се репортерът. „Толкова много искания! Всеки желае нещо! Търси правото си! Но дали държавата го знаеше? Защо нехаеше? Защо си траеше?”

Сложен отговор от управляващи: -Не сме виновни ние! Европейският съюз диктуваше условията!

А кой е виновен? Явно никой! Освен голямото търпение на хората! То е виновно! А сега накъде? Бъдещето най- добре знае! Ще поживеем, ще помъдруваме, ще видим!

В. Софин                         

Кръпка

Зарадван зимно с тръпка,
успешно взел отстъпка:
Гащи купени с кръпка!
............................
Днес самотно плаче,
в джоб останало петаче.
...................................
Осигурена цяла бъка,
държава пълна с мъка.
.................................
Най- после истинска утеха,
пари спипал за успеха.
..........................................
Корем мъки не спестил,
салам развален отмъстил.
...............................................
Любима страстна мила,
скорост луда в автомобила.
..............................................
Ловец с поглед гушка,
мерник точен на пушка.
.............................
Алкохолик ракията надвил,
без да трепне,
бързо я изпил.
..............................
В гнездо семейно ги събра,
целувка сладка и добра.
.................................
Тяло спортно атлетично,
в съзтезания справя се отлично.
...........................................