При настинка

При настинка:
Знам какво да взема -
греяна ракия ще приема,
топло вино във корема
с пипер черен по-система!
................................
С вода и сол в легена -
 лекувам измръзнали колена!
..........................
Щом дочули за парите -
любопитни пристигнали ушите
на кандидатки за омъжване -жените!
............................
Стара сграда
неимоверно страда -
без скрупули мазилка пада!
..............................
Изквичал внезапно с тон -
на банкет скъсан панталон!
.........................
Упорит господ е създал
 красив света, без жал!
.......................
В.СОФИН

Стар изпитан стил

В стар изпитан стил
през годината, нищо не спестил
докрай пари изпил!
.....................
Утешил солената туршия -
домашна сипал и ракия!
.............................
Пияна, омайна разходка
в мозък направила водка!
..........................
Жаден упражнил контрол -
три уискита забол
да спаси ужасен зъбобол!
.........................
Тъй както е прието -
от отлежало вино е поето
добро дошло мезето!
....................
С ракия люта укротена -
жадна  мъка утолена!
 ...............................

Лошият ток

Непостоянен, колеблив, жесток -
ръцете щипнал в срок,
дал на крадливите урок
не търпящ възражение ток!
..........................
 Без скрупули, неизменно с вяра -
има ли, ще пипне кяра!
...........
Стиснал  ледена прегръдка -
пари в банка "кътка"!
................
Достоен имаше напредък -
изхарчи нерви напоследък!
.......................
 Успяло да изцеди,
преди   окончателно да се заледи -
 настроение с цветисти думи се уреди!
............................
 Добра намеса, свежа асистенция -
с успешна дъхава претенция
о вкусила  манджата есенция!
...........................
Видял парите дава -
умилостивен животновъд продава,
изгодно млечната си крава!
.......................
Отнеха последната му дума -
безскрупулни ползваха -куршума!
................
В.СОФИН

Вълнение!

Усетих, как в мен полека
без пари вълнува се, човека!
.......................
Чувството за хумор аз открих-
в неподозиращ топъл стих,
 на милата носа натрих!
...........................
Невнимателен футболист с "милувка" -
чукнат от колегиалната обувка
 усетил болка без преструвка!
...................
Банка сръчно отървал
с пари сложени в чувал!
........................
Жената вижда в мен героя -
заплатата докрай и броя!
.....................
Сърцето пусна в нишка -
съдбовна привлекателна въздишка!
...................................

Бъз-з-з! /Страх!/

                                                                                

      Някой махайки  с ръка ще каже:

-Какво пък толкоз! Лесна работа!

Да, но не изглежда лесна, ако точно вие сте потърпевш. Ненадейно откъде изпълзява доволен страхът, който нахално се настанява в ума ви, и започва да пълзи горд по-изпънатите от напрежение нерви. Примирил сте се неизбежно, с мисълта, че ще сядате на зъболекарският стол. Отивате тътрейки крака подтикван от ужасна болка, която цяла нощ не ви е позволила да дадете заслужена почивка на тялото, което през деня е участвало активно в работния процес. Посрещнат с топла предразполагаща усмивка от стоматолога, вие страхливо се настанявате в удобните лапи на специален стол, който вие, определяте като инквизиторски. Заклещен на него, с мисълта, че така или иначе някога неизбежно ще се мре, вие страхливият пациент бивате принудени да отворите широко уста и покажете наяве болния зъб, който непослушен цяла нощ е дълбал с болка мозъкът ви. Треперейки вътрешно, хвърляте безпомощно поглед в съвременните уреди на „инквизицията”. Сърцето ви, аха като птичка , ако може, ще литне и избяга надалече. Затворено сякаш в клетка, то пърха страхливо туптейки и се надява, все пак , че ще остане цяло. Капан! Няма измъкване! Виждайки, как неизменно пълзи страхът във вас  зъболекарят усмихнат се опитва да ви успокои и предразположи, като ви казва, че нищо няма да усетите. Болка няма да има! Да но от тези думи, на вас като пациент ви призлява още повече.  Знаете, че зъболекаря със сигурност, не ще усети болка, докато за вас, това е сигурно. Затова стискайки здраво дръжките на стола, търсите някаква опора, и започвате неизменно  да се потите. Страхът е обзел всичките ваши пори, дори ръцете ви са залепнали. Виждайки, как зъболекарят приготвя нужните инструменти, особено клещите, вие неизбежно се ококорвате изплашен и забравяте да отворите уста. Болният ви зъб, вече не е болен, защото спира да ви боли. Но с вещата покана на стоматолога  най- после отваряте в жертвоготовност уста и преди да  усетите, ненадейно от някъде се появява безпощадна спринцовка, която безмилостно боцва венеца ви с упойка и успокоява появилото се напрежение.  Изплашеният зъб, вече почти се е предал готов за почти „нежното” дръпване на работните клещи, които са виждали безброй страхливи пациенти като вас, които се потят безпомощно на „инквизиторския” стол. И докато, успее да премине някоя  защитна мисъл в мозъка ви, като думата – „Ох!”, зъбът, вашият скъп зъб, изхвръква набрал кураж освободен отвън. Изплашена тръпнеща устата ви най-после се успокоява, плюейки кръв в своя защита. Изслушвате указанията на зъболекаря, който ви съветва след като премине упойката, да вземете Аналгин за успокоение. Но, вие пациентът, кимайки с глава, в знак на съгласие, знаете друго по-ефикасно лекарство, което неизменно ще приложите, щом успеете да закарате треперещи, вашите крака у дома. Там на спокойствие, ще напълните чашата  с ракия, с лично произведена упойка.Тя ще успее да облекчи вашето положение, от изживеният на живо стрес. И докато тази свежа мисъл минава в главата ви, вече поуспокоил се, отваряте кесията в която сте кътал пари за ”черни дни”. Е днес според вас, е именно такъв ден, защото цялата челюст ви боли. Плащате за това, че сте имал кураж да изтърпите помощта на клещите и тичешком се изнасяте от кабинета. Правите го не за друго, а защото вече ви се струва, че и друг зъб чука и предявява желание да напусне гостоприемната ви уста. Все още под влиянието на преживяното, вие си обещавате, че кракът ви няма никога повече да пристъпи в кабинета на зъболекаря. Никога!  Но понеже всеки един от нас обича, да похапва сладко от време на време, отново биваме принудени от появилата се човъркаща болка в зъбите, плахо да пристъпим  вътре като пациенти в кабинета, където усмихнати презрително клещите ни чакат.  Неизменно зарадвани от слабостта ни, те предявяват искането си, да извадят цялата ни болна челюст. Безпомощни на стола се предаваме в способните ръце на зъболекаря, за който няма почивка от такива като нас изпотили,се неизвестно, откъде появили се страхливи пациенти!

В.СОФИН 

Крещяща нужда при подготовка за работа!

Убеден съм, че ако вечер не подготвим, терена за работа на другия ден се получават неизменно много грешки. Така се получи и с мен. Вечерта прекарана приятно в компанията на бутилка вино свърши заедно със съдържанието на червената пенлива течност. Очите ми залепнаха, главата клюмна и неизбежно, опиянено тялото заспа. Здраво дремещ на дивана в хола, хърках в унисон с мъркането на една от домашните котки, която бе решила да прави компания на моя милост с цел да не се чувствам  самотен. Недоволен от моето унасяне в царството на съня, синът ми се опита да ме вдигне, защото според него всеки трябва да почива в своето легло. В заспалите мои уши пристигна настоятелно искането незабавно да освободя дивана и отнеса натежалото си тяло в спалнята. След известно мъчително време в опити за синът ми, най-после успява да ме накара да стана. Мърморейки недоволно на глас, че човек в тази къща не може да дремне необезпокояван никъде, отивам залитайки като пиян в стаята при съпругата за да си легна.  Тя се оказа още незаспала, защото впечатлена от блещукането на синия екран, преживяваше съдбата на героите от поредния турски сериал. Едва опънал крака, под чистия ухаещ на сапун чаршаф неизбежно заспивам отново. На сутринта, леле мале! Истински хаос! Най-старата ми котка с нейният постоянен навик ме събужда в пет часа и тридесет минути. Поглеждам часовника. Още ми е рано за ставане. Опитвам, да се обърна на другата страна с цел да открадна от времето поне още някоя минута. Всеки знае, че сутрешната дрямка е най сладка. Но хване ли я здраво човек, като нищо може да се успи и закъснее за работа. Обаче при мен това не се случва, защото имам настоятелна котка и щом тя е решила, че трябва да ставам, ставам мърморейки недоволно на глас:

-Е добре де, ставам! –мрънкам и краката ми скачат пъргаво от леглото, и се опитват в тъмното да надушат скритите от погледа домашни чехли. Трудно! Няма ги! Явно младата котка, дъщерята на Душка е играла снощи до късно и ги е отнесла неизвестно къде. Палейки лампа ги откривам, откъм другата страна на кревата. Най-после успокоени, че не ще измръзнат, краката ми, влизат на топло в чехлите. Отивам в кухнята, където още не напълно събуден слагам храна на котките, които не забравят сутрешното си спречкване. Ръмжейки, малките зверчета разменят по-една драскаща лапа по-между си и не прекратяват спора докато не разделя  на всяка една от тях храната им отделно. После измивайки лицето със студена вода, впивам поглед в огледалото пред мен. От него ме погледна, непознат брадясал индивид, който с наглост ми се усмихна. „Нима това съм аз!?” Гледам се и не мога да се позная. Потърсих с поглед бръснача. Уви! Никъде го няма!  „Когато нещо ми потрябва, все нарочно ме избягва!” –минава мисъл в главата ми и намръщен събуждам съпругата с въпроса, къде по-дяволите се е скрил от мен бръсначът. С нейният скрит талант да знае всичко, къде се намира в къщата, тя успешно ми помага. Откривам го, разбира се на мястото му в банята, обаче без бръснарско ножче. Ами сега!? Мърморейки за сетен път, хвърлям поглед вляво и в дясно, но не откривам това което търся. А брадата ми е станала прекалено голяма. Просто иска, плаче за ново ножче! Само то ще успее да се справи с належащия проблем, като отърве лицето ми от неудобно стърчащите остри косми, които се бяха осмелили неизвестно как да превземат голяма територия от мен. Отново с указания от безценната моя съпруга, намирам новите ножчета отгоре върху хлебарката. „Защо ли са там!?” –минава мисъл в главата ми. После внезапно се сещам, че аз съм виновникът който ги е оставил там. Под ходил небрежно след закупването им сега берях горчиви плодове от поведението си. Какво да се прави, щом съм разпилян, ще си нося последствията. Най-после успявам да се отърва от досадно никналата брада и в огледалото разпознавам стария си приличен лик. Обличам се за работа. Приготвям чай за закуска, с неизменно намазана филия с маргарин и колбас отгоре. Споделям част от нарязания салам с котките, които щъкат около мен и недоволни се опитват да ме лишат и от последната ми хапка. Оглеждам се за обувките, за да ги освежа с вакса и ги лъсна. Няма ги! Ами сега!? Тук, там – там тук, най-после ги намирам отвън зъзнещи самотно на площадката. Грабвам ги безцеремонно, защото са успели да откраднат от безценното мое време и ме ядосат. Сгрявам кожата им лъскайки ги с четка и се опитвам да ги обуя. Напразно правя опити да връзвам връзките, защото една от котките разиграла се не ми позволява. Дърпа ги към себе си, сякаш са нейни. С досада успявам да я отстраня и най-после изцяло, облечен и обут съм готов да поема риска и отида на работа. Уви не съм открил още, къде снощи съм оставил очилата си. Не знам нищо и за джиесема си. Пребърквам джобовете на якето си с цел да намеря ключовете за навън. Няма ги!  Ами сега! Добре, че бяха указанията на всезнаещата моя съпруга та ме спасиха от затрудненото положение в което бях затънал. Намирам очилата в леглото си, паднали. Джиесема спящ при компютъра на който снощи комуникирах с приятели. А ключовете с голям труд изникват скрити от нощното ми шкафче. Успокоен донякъде тръгвам за работа, изпратен до вратата отвън от верния приятел на четири лапи кучето Бък!

В.СОФИН  

Натурален мазохист

Интересен индивид е човекът. Бих  казал роден натурален мазохист. Обича сам да се измъчва. Вечер настройва джиесема си, за да може сутрин да се събуди в точно определено време. И когато алармата бръкне грубо в ушите му и накара послушно краката да станат за работа се чуди дали случайно ток не го е ударил. А колко хубаво би било нищо и никой да не смущава сънят му!  Но уви! Трябва да се ходи задължително на работа, на училище, на пазар и ред други неща които излизат постоянно за да напомнят на човека, че се е родил мазохист. В службата всеки върши всичко, само не и това което е приятно за него. Значи самоизмъчвайки се по-този начин доброволно и с желание мазохизмът ни удря постоянно и навсякъде.Изключение прави кафето и цигарата, които ни успокояват и са неизменен спътник на болшинство от нас.  На пътя с личния си автомобил човек с радост страда сутрин и вечер от безкрайното задръстване на движението. Пешеходецът щастливо се самоизмъчва  чакайки премръзнал на спирката превозно средство за да се придвижи в обърканото общество от хора, които щъкат като мравки пълзейки на всички страни. У дома, като се прибере, мъчи с желание гърлото с алкохолни напитки с цел да успокои дневното си разстройство от стреса. Ако се замисли човек, ще види, че родителите, са тези същества, които първи научават,децата си на мазохизъм. Лъжат децата, със залъгалки, дрънкалки, биберони и разни други неподходящи играчки, които по скоро плашат отколкото да създават успокоение. Така погледнато всички научаваме от люлката какво е мазохизъм. Но това е и за наше добро. За да може в утрешния си ден да се борим смело и да се справяме със спънките изникнали в живота на всеки от нас. Спортистите измъчват с радост постоянно краката си. Насилват ги да бягат многобройни километри. И всичко е с една едничка цел, вратът им да усети нежното милване на медала, който с цената на многобройни постоянни усилия са спечелили. Вечер вместо всеки да се отдаде на заслужена почивка се тормози щастливо с телевизионната програма с хилядите нейни реклами. Истински натурален мазохизъм. Да търпиш нещо, което не ти е приятно? Очите измъчвани от компютъра ни проронват от време на време сълзи, протестират по-своему. Но човек, знае се не им обръща внимание. Тормозено всекидневно тялото ни неизменно заболява. Чудим се от къде, по-дяволите всичко ни боли. Опитваме се с алкохол да го накараме да забрави болката. За момент успяваме. Но после след изтрезняването ни, то започва отново да трепери неудържимо и да се оплаква от грубото отношение. Но нали сме мазохисти! Какво ще стане ако човек се опита да се откаже от мазохизма? Дали ще успее! Едва ли! Един особен човешки екземпляр направил опит да се отърве от нещата които го измъчвали. Изхвърлил джиесема си, който го будел сутрин. Закъснял за работа и бил уволнен. Решил да стане клошар, но и там ударил на камък. Ранобудните събирачи вземали всичко по ценно и за него оставали само някакви вмирисани обелки. Така все пак станало ясно, че това е един омагьосан кръг от който няма измъкване. Всеки един от нас иска или не е мазохист. Системата без милост ни прави такива. Затова бих казал, че човекът в действителност е роден натурален мазохист. Защото ако не беше нямаше как да оцелее в обществото!

В.СОФИН