Да се посмеем!

 Изглежда за друго не стареем,
 а защото днес явно не умеем
 с шега да се разсмеем!
------------------
Малка детската устица
някога свикнала да цица,
днес се храни от паница
с укрепнала самостоятелна ръчица!
-------------------
След порция обилна,
съвсем спокойна и стабилна
домашната ракия силна -
крака пияни килна!
-------------------
Виновни триста грама
разкрили интересна панорама-
Съвсем пияна дама
с език цветист голяма
ругаела мъжете пряма!
В.СОФИН

Няколко забавни -"Ако!"

          Ако ракията се държи прилично в чашата, това не значи, че няма да се разбунтува, когато се почувства, затворена в нечий празен стомах.

          Ако времето се държи прилично с нас, това не значи, че не е готово в миг да изсипе направо в топлия ни врат, леден дъжд.

           Ако вашата усмивка се държи прилично в обществото, това не значи, че няма да се озъби, когато усети натрапник.

           Ако нервите Ви са послушни когато трябва, това не значи, че няма да ескалират на преглед с гуменото чукче при невролога.

            Ако парите ни дремят прилично в кесията, това не значи, че няма да ги похарчим за глупости, за които после ще съжаляваме.

            Ако министъра на образованието се държи кадърно, това не значи, че няма да бъде заменен с друг по –прилично некадърен.

            Ако лъжата в парламента се държи прилично, това не значи, че не е готова да изскочи в решаващ момент, който ще снесе като яйце, оставката на компрометирания депутат.

          Ако гласоподавателят се е държал прилично, по-време на избори, като е прибрал с усмивка предложената му корупционна сума, това не значи, че после няма да коментира избраните от него с неприлично цветист език.

           Ако очите се държат прилично и не шарят по-хубавите жени, това не значи, че не виждат, какво меню им се предлага.

              Ако пожелаем жената на ближния, това не значи, че ще горим в ада, но ще бъдем подложени на бавен искрящ огън от обвинителните очи на съпругата.

             Ако жената се държи прилично и не коментира, тъпите забележки на съпруга си, това не значи, че е готова да изпие докрай отровата , която тормози и нежните и уши.

             Ако приятелят ни се държи прилично и не ни отегчава с глупави коментари, това не значи, че няма да го стори в неподходящ за нас момент.

              Ако новините станали през деня се чувстват комфортно, това не значи, че и ние сме в настроение с изсипаните силом лъжи, които са намерили място в ушите ни.

              Ако кантарът на пазара се държи прилично и отмерва точно продаваната стока, това не значи, че търговецът няма да ни излъже с теглото и цената.   

               Ако светът се държи мило с нас, това не значи, че и политиците са склонни към същото.

                Ако любовта се държи прилично и гальовно с нас, това не значи, че не е готова да ни забие ножа и изпари остатъчните наши мозъчни гънки.

                 Ако животът ни е безкраен празник, това не значи, че не е готов да ни сръчка в бъбреците в подходящ нему момент.  

                 Ако работата ни се държи прилично с нас, това не значи, че сме се разбрали с нея да се върши сама.

                  Ако музиката прилично гъделичка ушите ни, това не значи, че е влюбена в нас и няма да ни изненада, когато пожелае с фалшиви акорди, разбиващи сърцето ни.

                  Ако гладът се държи съвсем прилично, това не значи, че няма да протестира в подходящ за него момент, когато ще ни поиска храна.

                  Ако потта се държи прилично, това не значи, че щом се разсърди, няма да ни фрапира неприятно пред други хора.

                  Ако денят се държи прилично впечатлен от топлината на слънцето, това не значи, че и нощта ще се усмихва блажено, лишена от луната.

                 Ако комплиментът не се държи прилично с нас и не ни ухажва достатъчно, това не значи, че не сме го заслужили.

                Ако сълзите на дамите се държат прилично, това не значи, че няма да размажат грима в подходящ за тях момент.

               Ако вечерната сянка се държи прилично и не мърда, това не значи, че няма да затанцува когато поиска и е нарушено егото и.

              Ако отвън вали послушен сняг облагодетелстващ скиорите, това не значи, че ще спре, когато сме на работа и трябва да го чистим.

              Ако линейката е послушна и стигне на време до нашия дом, това не означава, че и докторите, ще се разбързат да ни спасяват.

      Ако система се вмъкне послушно във вените ни, това не значи, че човешката ни схема, ще се почувства оздравяла.

В.СОФИН    

А рецепта...?

 
-Докторе болят ме краката! -хленчи болен.
-И защо така?
-Защото паднах докторе...
И какво? Аз ли съм виновен, че не умеете да се пазите?
-Не! Но трябва да ме лекувате!
-Препоръчвам на вашето внимание, бастун за придвижване...
-А рецепта...?
-Не бойте се! Ето ви адреса на магазина, откъдето, ще си го закупите.
В.СОФИН

Водичка с водка!

-Господине може ли една минерална водичка? –поискал клиент в ресторант по време на обилна вечеря.

-Само ако е придружена от водка! –отвърнал с уверена усмивка келнерът.

-А не може ли с яденето? – любопитствал клиентът.

-Може! Как да не може! Но трябва да си поръчате вино!

-И защо, ако смея да запитам?

-Защото всеки знае, че храната върви с вино, а минералната водичка, която така настоятелно искате господине, само с водка!

В.СОФИН 

Ханш

Изкусително примамлив ханш
дал на жена реванш,
за навременно преведен транш!
-------------------------
У нас "Абсурдът" хитър продължава
всесилен да ни убеждава,
че сам самичък той -
държавата ни управлява!
-----------------------
Разнася се воня в пролетния ден-
употребен от гладен като мен
търпелив чесънът, ухае откровен!
---------------------------
Скрито на топло във мазето
казанче бакърено шепти!
Готово диша, нарязано мезето
ракия в чашата шурти!

Търпелива ръката се протяга
гълта алчната уста,
старае се и капка да не бяга
и гърлото подложено на радостта!
---------------------
В.СОФИН

Невъзможното оцеляване на Христо

                                                                   

           Сам господ Бог, му бе свидетел, не би посегнал. Никога! Но когато виждаше и чуваше, как самите проповядващи мир и разбирателство отци се карат и злословят по между си за пари и власт не издържа…

        Семейството му отдавна обречено на глад бавно умираше в един нов век, който на обещаваше нищо добро за никого. Хора бягаха панически от създадените изкуствено войни. Прекосяваха неговата страна в търсене на по-добър живот. Търсеха оцеляване. Почувствали откровеното бездушие на управляващите и видели нищетата на тоя измъчен народ, бежанците не се застояваха дълго, а се изнизваха бързо, спасявайки се  дори по единично, далеч на запад от пределите на една страна обречена на гибел . Някои от чужденците, прекосяваха Средиземно море,дори умираха в ледените му води . Без да знаят  западен език, повечето от тях, без пари, гладни боси, подритвани но, с надежда в гърдите търсеха свобода и достоен живот в Европа.

      Самият той, макар и кръстен на Христос, спасителят, не можа да удържи положението. Безработен от няколко години с жена и две невръстни деца Христо търсеше, също като бежанците шанс в живота. Уви! Такъв нямаше. Унищожените безмилостно от мародери в страната останки от фабрики и заводи, крещяха недвусмислено за ширещото се безнадеждно положение.  Стърчащите тук там стени останали, като горди паметници  от един постоянно днес заклеймяван социалистически строй, говореха, че трябва нещо да се направи…

   Ровенето в боклукджийската кофа не помагаше на глада, да се чувства сит!

    Съпругата  на  Христо Цвета прегладняла, бе готова да легне с първия срещнат непознат, предложил и късче хляб… Дори една мъничка троха… ! Положението изнемогваше и не се търпеше…

     Видяло всичко това като отчайващо, Христовото сърце не издържа. Макар и набожен, знаещ, че извършва непоправимо грях, той реши да атакува черквата в града. Всяка неделя, там той, бе неин ревностен посетител . Заедно с жената си и децата, палеха свещичка за късмет и тихо се молеха. Уви времето за молби изтече. Настъпи безмилостно времето за действие.

        В полунощ, преди градския часовник да оповести дванадесетия час с помощта на здраво въже, чийто край завършваше здраво вързан с кука Христо прехвърли двуметровата зидана ограда на църквата и се устреми към нея с бавни плахи стъпки.  Когато стигна там, първо се прекръсти богобоязливо, донякъде уплашен, донякъде отвратен от самия себе си, но когато пред замаяния му поглед, внезапно изникна картината на изпитите очи от глад и немотия на неговата жена и видя двете си боси, хлипащи деца протягащи ръка за милостиня, пристъпи почти уверено напред. Въпреки това мислите отново го връхлетяха и бе готов да се върне… Но сякаш дяволът изтика в главата му картина в която видя алчните погледи на каращите се отци, които бяха се разцепили като политическата местна партия за власт, която правеше всичко непозволено и си играеше със съдбите на хиляди страдащи хора в страната. Всички те, както и Христо търсеха помощ и спасение от църквата. Затова макар първите му крачки да бяха, като на едва прохождащо дете, следващите вече съвсем смело прекрачиха към изградената през вековете твърда плът на храма.

      След няколко нерешителни съвсем вяли опита, успя да закачи хвърлената кука горе на решетъчния прозорец, който мълчаливо го следеше с поглед  и го обвиняваше за светотатсвото извършвано от него. Всички действия  Христо извършваше от задната почти невидима стена на черквата. Изкачването, макар и трудно се оказа успешно. Ножовката взета от вкъщи, скрита на топло отпред на дрехата му влезе безкомпромисно в действие. Едва след час висене отвън, най после Христо преряза дотолкова решетъчните пръти на прозореца, които пазеха храма от такива като него.

   „Крадец!” – премина болезнено мисъл в главата му. В какво се бе превърнал? В животно търсещо начин да оцелее…!

      Въпреки рендосаните мисли, които го смутиха за миг, той успя  да промъкне изнемощялото си тяло вътре. И бавно се спусна долу, право в лоното на църквата. С треперещо от страх сърце, биещо неумолимо на висок тон според Христо и с помощта на смелото фенерче, измъкнато от джоба му фокусира положението. Пътьом прибра лептата на хората извадена от шкафа до вратата на изхода. Набра кураж и започна да пълни торбата със свещници, малки икони и всичко, което според него бе лесно за изнасяне. Вече готов се опита  да се качи по обратния път. Уви! Тежестта го дърпаше безмилостно надолу и не му даваше да стигне до прозореца от който прозираше сивото мрачно, безлунно небе. То  ставаше явен свидетел на извършващата се кражба. Намръщен и разколебан, цял плувнал в студена пот Христо бе принуден да изостави, част от плячката. Но и при новия си опит, не успя да стигне до прозореца. Изцяло премалял, той си спомни, че от близо два дни почти нищо не бе слагал в устата си освен вода. Изморен до немай къде, треперещ остави почти всичко взето. Единствено прибра парите. Не бяха много, но все пак обещаваха седмица хляб. За него това си бе цяло богатство. И защо да не бъде като в джоба му отдавна не бяха дрънкали, дори дребни монети.

     Този път, най-после успя да се качи. Тъкмо се прехвърляше отвън, когато почти разплакани ушите му дочуха лая на безстопанствени кучета. Явно някой идваше. Съвсем изплашен Христо реши да действа по-бързо. Промуши с усилие тялото си плувнало от пот и когато студения вятър го посрещна отвън, отнякъде изскочи котка. Изплашена подгонена от кучета, тя рипна на близкото до църковната стена дърво. От там търсеща явно закрила от Христо се хвърли към него. Непреценил ситуацията добре той извика уплашено и се пусна от въжето.  Полетя към каменните плочи, превзели почти целия църковен двор. Не успя дори и звук да излезе от устата му. Падайки долу последната му бегла мисъл преминала, като светкавица в главата бе за семейството, което оставаше само в свят на мъка и без надежда за оцеляване. Почти почувства срама им, който щяха да изпитат, когато без друго разберяха за опита му да окраде църквата. Той който никога не бе пристъпвал закона; той който никога не си бе позволил да обиди някой; той който винаги с усмивка въпреки безизходното си положение поздравяваше всеки срещнат; той Христо, който винаги бе готов да помогне всекиму. Сега лежеше с пробит мозък, умиращ долу на студените църковни плочи.  Сащисана котката забеляза колебанието от изненадата прозвучала в кучетата и се измъкна бързо вън от двора на църквата. Подушили човешка кръв  бездомните псета пощуряха. Едно от тях, изви глава нагоре към смръщеното небе и нададе мощен вой. Събратята му, които също се бяха почувствали свидетели на станалото се присъединиха към него.

      Рано сутринта намериха Христо в компанията на кучетата, които не позволиха на някого да се приближи до трупа му. Наложи се да извикат помощ. Когато най-после успяха да ги отстранят и стигнаха до тялото на Христо  се вгледаха учудени. Умрял с широко отворени очи вперени право нагоре към небето, той се усмихваше, сякаш бе решил напълно проблемите на бедното си семейство. Какво бе видял, така и никой не разбра. Може би само единствено избягалата котка знаеше, защото бе станала свидетел на падането му. Но и да знаеше, не би го споделила с хората, които се мразеха, завиждаха и убиваха за удоволствие. Но имаше и такива, като Христо, които просто искаха да живеят живота си в мир и любов.

     Разбрала за горчивата съдба Цвета жена му захлипа и прокле съдбата си. Сега дори не можеше да проси милостиня пред храма. Всички пръсти на вярващи Богу, щяха да я сочат и дори неизречени думите им, все щяха да стигат до нея, че е съпруга на крадец.

      Вместо незавидната съдба, обаче ония на които Христо цял живот бе помагал всячески, винаги когато можеше, сега сториха същото със семейството му. Намериха работа на Цвета. Нахраниха децата и, и ги облякоха. Най-после донякъде, тя се почувства щастлива. Липсваше и само Христо. Неговата сгряваща усмивка, любовта му.

    Уви! Животът взима своето. Той решава съдбите на всички ни. И ако случайно не се бе случило така, може би никога Цвета и децата на Христо биха успели да се изправят на крака.

    „Неведоми са пътищата господни!” Сам отецът Бог решава, кое е право и кое не!

В.СОФИН  

Дай пет лева тате!

       -Тате бе-е…! Дай пет лева!

-Оти сакаш?

-Е па, требат ми!

-Оно и на мене требат, ама нема. ако имаше, щех да ги изпием у кръчмата.

-Тате бе-е…! –проплакал  пак синът. -Сакай от майка! Ама, да знаеш много ми требат!

-И оти бре? –озадачил се бащата.

-Как оти, бе тате! Как оти! Па да ги изпием у кръчмата… Не видиш ли, че обръчите  ми са се разсахнале и зеха сами да падат… Требе да ги затегнем!

-А бе! Чекай да видиш говедо такава! Сега като разпашем колано…. Така, че те затегнем…! Утре нема да моеш и на заднико да седнеш! -заканил се разярен бащата и взел да се разпасва.

-Чекай малко бе тате! Не посягай! А иди, сакай  десет лева от майка и за двамата, та заедно да ги изпием у кръчмата…!

                                                                     Дай пет лева!

-Тате бе-е…! Дай ми, ако обичаш пет лева!

-Защо са ти?

-Трябват ми тате! Трябват!

-То и на мен трябват, ама няма. Ако имаше щях да ги изпия в кръчмата.

-Тате бе-е…! –проплакал отново синът. –Искай от мама! Защото трябва да знаеш, ама много ми трябват!

-И защо? –озадачил се от настояването на сина бащата.

-Как защо бе тате? Как защо? За да ги изпия у кръчмата при Драго. Не виждаш ли, че обръчите ми са се разсъхнали и падат…? Трябва някак си да ги затегна…!

-Така ли? Сега ще видиш, говедо такова, като разпаша колана…. Така ще те нашаря, че утре да не можеш , дори да седнеш!  -разярил се бащата от наглостта на сина си и взел да се разпасва.

-Чакай малко тате! Чакай! Искай от мама десет лева и за двамата. Заедно да ги изпием у кръчмата на Драго…

В.СОФИН