Самоковска мода

Самоковска родна мода -

В сняг и студ, отвън на сгода

на площада сред народа,

да пуснеш, една топла вода!

...................................................

Вечно гладен без насита

без жал и без да пита

рекламен грипът все разчита

на хапове, които да изпита!

...............................

Дай си шишето на който искаш ти!

Пълното с ракия до мене остави!

Главата вече, няма я почти.

Във алкохолни пари се зави!

.................................

Животът луд ни забавлява,

когато всеки осъзнава,

че с половинка мъката се дави!

В.СОФИН 

Изморих се в неделя...!

-Ей братчед, ако само знаеш, колко много се изморих в неделя!

-Много ли работи?

-Не! Грам дори не пипнах!

-Кво прави тогава?

-Спах целио ден!

-И това те измори?

-Не! Вечерта като отидох у кръчмата на Ставри! Оно не беха яденета само, нито пиенье...!

-И шчо? Това те измори... в неделя?

-Не-е! Пустото оро нашенско като пусная и краката ми сами рипная!

-На колко ракии беше братчед?

-Па знам ли! Требе да опущих цело кило...!

В.СОФИН

"Любимата" го блъсна!

Когато "любимата" пред него лъсна
любовта макар и късна
дойде приветлива и го обръсна -
в канавка ракия го блъсна!
.................................................................

Когато акълът трезв се обажда
стихийно с не прекъсната жажда,
ощастливена главата ни ражда,
алкохолна мисъл, която досажда!
...............................................................
Питам се често, кой ще дарява
с обич нова изстрадал народа?
Кой тихо с талант, ще припява
песен за своя лична изгода?

..........................................
Всяка година излиза на мода
у нас да избира народът!
Непредвиден но усетен ходът
политически, нисък -
бръснещ подът!
............................

Цял ден докато лежа
водката в хладилника
видяла ме не издържа!
............................
Възторжена капачка отлетя
гърло жадно изсумтя...
Устата не въздържано сумтя,
докато глътката от щастие ръмжа
отпивайки от чашата с боза!
---------------------------
В.СОФИН

Диаложен репортаж

-Защо мислиш, че си идиот?

-Живея тук и ми е гот!

-Как успяваш в тоз живот?

-Зная как се прави оборот!

-Кога, направиш грешен ход?

-Тогава страда, целио народ!

-Търсиш ли някакъв възход?

-Скрап от близкио завод!

-Бършеш ли струпаната пот?

-Изсъхнала е, защото съм робот!

-В чужбина мислят, че сте скот?

-Муча, когато ходя на бойкот!

-Тук във вашата страна,

до кога, ще я карате така?

-Докато съществува любовта

на хора мили във властта...

Приемам с усмивка участта...

-Все пак?

-Живея тук и ми е гот!

Нищо, че се трудя като скот...

Добре съм! Нали съм идиот!

В.СОФИН

Къде хукна ма?

Гнуслив мъж отблъснал млада жена, обзета от чувства с думите:

-Къде хукна ма? Ша ма цалива!!!  Не може! Дай сега, да стисна ръката ти, та да усетиш, кво е истински маж!

          В.Софин 

Когато денят удари!

Когато първи час удари

дошъл да ни поздрави

се усмихна, весел Януари!

........................................

На двора вече мърмори,

слънчев без да се измори

денят от Януари, втори!

....................................

Няма по-засищаща и пряма

от целувката на хляба –

смесен със труда на мама!

..........................................................

След бурни новогодишни празници

проникнали, навсякъде без граници -

осигурени били меки възглавници,

за пияни държавни избраници!

............................................

Когато залезът се пръкне във червено

Чаровно, талантливо, убедено -

момиче наглед обикновено

стихове ще  напише  вдъхновено

за момчето от сърцето одобрено
В.СОФИН

На нова година!

    На живо от мястото на събитието. Нова година. Центъра, София. Множеството облечено пъстро или подходящо с дебели дрехи в студа, скача и се радва неистово. Някои намират сили сред тълпата и танцуват. Други плачат обзети от радост. Трети ревът облекчено, че старата година си е отишла безвъзвратно. Чува се трудно хълцането им сред българското дунавско хоро, което звучи и кара по смелите да се хванат за ръце и да играят. Люшкайки се. Някои от по-колоритните личности успяват да посрещат новата година с  артистично пренебрежение, като бъркане в носа, с цел търсене на съкровища, или пък доказване на ценности , които им липсват пред едно общество, което все още търси мястото си в Европа и света.

   Навсякъде от високо се усмихват скрито камери. Те ловят безпогрешно всички усмивки сред тълпата. Снимки от високо, ниско... Ето дори граждани повръщат колективно поетия алкохол, който до скоро разпалваше чувствата им на площада.  Дрогирани хълцат правейки маймунски физиономии. Някои се хилят безпомощно. Други плачат. Прегръщат се влюбени. Звукът от целувките не се чува, но се усеща от радостта на осмелилите се да покажат любовта си там пред всички сред тълпата.

  В странична глуха уличка Хасан пикае срещу вятъра и се чуди, защо ли му се получава!?

А някъде там в тъмното на края на града, прозира далечен огън, който трови със смрадливия си дъх двама клошари, които топят откраднати жици. Те се радват на топлината му и разбира се на мизерните стотинки, които ще ги спасят от глад в първия зимен ден от новата година, когато предадат ценната суровина за скрап.

 Гълъбите притихнали, все още не спящи, скрити някъде горе от високо с почуда зяпат в развихрилата се танцуваща тълпа от хора мислещи се, че късметът им предстои да бъде уловен. Изоставени кучета, бездомни котки... Всичко е потънало там някъде скрито от тъмните дворове в големия град, където изоставени стари къщи, тихо скимтят за справедливост, която няма да получат...

 Очите на самотните не се виждат... Те се усещат. Припламват на тласъци. Играят.... търсят се сърцата ни, които са поизстинали от всекидневния стрес. Всеки сам, поставен пред неизбежното оцеляване...

   Сърцата на влюбените, също се търсят. Всичко за всички, с една цел. Вяра, надежда, любов!

  Фойерверките над града осветяват допълнително гримасите от лицата на хората събрани на площада. Еуфория! Задушаващ дим...! Далечни звезди...!

    Разноцветни хора разни.

    Едни ги нещо дразни!

Усмихват се скрито безобразни.

А живота явно блазни....

Някои.... днес безскрупулно мазни!

Нова година! Нов късмет! И с една по-стари, но с мисъл за щастие напред!

В.СОФИН