Всеки миг
Всеки миг от календара вечен
със спомен сърдечен минава.
Часът на близост вече далечен
в душата ни с пламъче остава!
Не успели още да си тръгнем.
Все още живеем с младостта.
Сърцето в нас не ще изтръгнем -
тупти докрай с миг за любовта!
Всеки миг едва ли отминава.
Тлее жив в календара вечен.
Макар и безкрайно далечен
в сърцето ни с пламък остава!
В.Софин 3.07.2025год.
Миговете отминават
Миговете сладки бързо отминават.
Песните им вече няма ги в морето.
Но все пак нещичко у нас остава.
Това е болката на любовта в сърцето!
Изгревите сладки още бавно отшумяват.
Залезите изморени бързат да си легнат.
Но на брега на морето са, и дори остават
щастливи стъпките ни, които не заспиват!
В. Софин На Ива
1.07.2025год.
Пътека във вълните
Сред крясъка на чайки избуя,
вдигна се слънце във небето –
Любовта цъфна с роза и изгря
на брега с изгрева в морето!
Любовта намери пътека у вълните.
Текнаха за двама чувствата ѝ златни.
В далечината там провидяха се следите,
с които тя, нарисува картините приятни!
В.Софин
Цветът на кръвта
Бяха му разказвали…
Дори приятели го убеждаваха. Не вярваше. Трябваше сам да стигне истината. Да се
убеди за цвета ѝ.
Водеше се
война. Някой, някъде там на бойното поле убиваше… Друг прострелян, умираше. Ако
му останеше време се вглеждаше в изтичащата си кръв от пробитите вени и не
вярваше на очите си.
Бяха му
разказвали. Приятели го бяха предупреждавали. Не вярваше.
Пренебрегна съветите на всички и се записа доброволец във
война, която не беше негова.
Тръгна най-отпред в битка решен да убива.
Стреляше. Сменяше пълнителите на автомата в движение.
Видя първите жертви. Нищо особено. Така му се стори. Но
после, поспря се да види, да задоволи любопитството си.
Именно в тоя кратък миг някъде съвсем близо до него се чуха
изстрели. Усети остро бодване. Болеше. Беше непоносимо усещане. Падна подкосен
до противника, който малко преди това беше успял да убие. Погледът му обаче
остана докрай прикован в човека до него. Кръвта изтичаше на тласъци. И двете
пътеки в един определен момент се сляха. Неговата и на противника, кръв. Бяха еднакви
на цвят. Нищо фрапиращо. Червена кръв, която изтичаше върху вечно жадната плът
на майката Земя.
Преди да издъхне и поеме към небитието воинът прозря
горчивата истина за живота:
„Всички сме хора. Всички с един и същи цвят на кръвта. За
съжаление не всички разбират, защо не трябва да се убива.
Трудно е, но не и невъзможно да бъдем заедно в един общ дом
на мир и любов.
За да я има Земята и да бъде на всички, а не само на
вманиачили се господари, мислещи се за богове.
Животът кратък миг на щастие изтича бързо. Кръвта еднаква,
действията на всеки от нас, различни.“
В. Софин 27.06.2025год.
Тръпката сърцето
Когато светне изгрев над морето
и слънцето изскочи на закуска
идва милата ми тръпка у сърцето,
което знае, че в любовта се впуска!
В. Софин 26.06.2025год.
Към теб
Мислите ми все към теб текат -
бели птици дето знаят да летят.
Щом докоснат изгрева в сърцето
горещите вълни галят ти, лицето.
То, красиво, усмихнато и озарено
в мен щастливо, гледа откровено
с вълнуващи вълните от морето,
дето влизат ми с любов в сърцето!
В. Софин 4.06.2025год.
