Квартирант

 

                                                           

Квартирант

Той живее в съзнанието ти. Настанил се е там на квартира и не мисли да си тръгва.

Усещаш се щастлив. Прекалено щастлив си за да изгониш самонастанилият  се.

Когато го покани за първи път в съзнанието си, разбра, че вече сте станали приятели. Отначало мислеше, че не е хубаво да контактуваш с него.

Но, когато ти го предложиха напълно безплатно си каза: „Защо не! Ще пробвам!“

Всички твои приятели и съученици опитаха, защо и ти да не опиташ?

Така и започна.

Той влезе в съзнанието ти и го промени изцяло. Дори се чудеше, защо първоначално се опъваше.

„Че то било хубаво, бе!“

Контролирано съзнание. Всичко ти е в розови нюанси. Понякога обаче, ти става лошо. Но това си го обясняваш с честата смяна на веществата в него.

Толкова приятен на цвят може да е животът и същевременно гаден, защото той ти заповядва и вече си без собствено самосъзнание.

То е отнето от Негово Височество, Вейпът. Електронната цигара, която прави на желе мозъка ти. Вейпът с неговият ароматен вкус, обаятелен дим, който те кара да имаш самочувствие.

Какво пък! Давайте да се напушим истински! Приятно е, че той също като теб не мисли за учене. Не ти пука от никой.  Броиш  парите дадени от майка ти или баща ти и си купуваш книга за четене. Уви! Би било прекалено хубаво, но ти млади приятелю вече нямаш собствено съзнание. Ти си затворник. Не го знаеш. Негово Височество, Вейпът те е подчинил изцяло.

И защо ли?

Даваш всичките си пари за него сякаш не разбираш, че той готованецът живее на квартира в съзнанието ти. Превзел го е и носи печалба на производителите си.

Оставил ли ти е нещо? Не! Ти не си в състояние да вземаш правилни решения. Ти млади приятелю си пристрастен. Вейпа те е взел на мушката си. Не го знаеш, но той влиза всекидневно в теб, променя те докато не натиснеш докрай спусъка.

Някоя сутрин ранобуден минувач ще открие тялото ти паднало от последния етаж на блока, в който живееше до вчера…

И какво мислиш ще кажат хората? Ще приказват, че Вейпът е успял да вземе поредната си жертва.

Уви! Не всичко приключва ей така. Негово Височество Вейпът е успял да унищожи душите на родителите ти, които са те обичали.

В пристъп на безумие ти си скочил от най-високият етаж от прозореца на стълбището. Паднал си от високо. Вече си спокоен. Нямаш бъдеще. Ти си нищо!

Жалко за пропиления ти без време млад живот. Мечтал си за любов. Искал си да станеш личност. Уви! Вейповете убиват! Те разстрелват като ти собственоръчно си дърпаш спусъка.

„Какво тук значи някаква си личност…“ /Н.Вапцаров.

Цигара след цигара

за да стигнеш там –

пръв на последна гара…

Дали си заслужава?

В.Софин 15.03.2025год.