Втора част на продължението „Последен шанс“
Часовете започнаха лениво да се
нижат. Всеки играч търсеше спасение с ходовете си в шаха. Толкова внимателно
никога, никой не беше играл. Залогът, който Металическия глас оповести, не
можеше да бъде пренебрегван. Въпреки добрата игра на някои от пътниците, един
по един те взеха да отпадат.
Ужасени от това чакаха решението на Металическия
глас. Дали щяха да продължат нататък по линията или пък оставени на пода под
тях в купето да направи избора си. Вече всички знаеха за него! Нямаше
измъкване. Някои се разплакаха.
Най-оспорвана беше играта между Жул и
възрастен индивид с прякор „Професора“.
На два пъти завършиха на равно. Но ремито
беше грешния избор.
Внезапно прозвуча предупредителния зов от
свирката на влака. И докато всички се чудеха, какво става и очакваха
неизбежното, движението внезапно се преустанови. Спирачките на влака се
задействаха. Играта прекъсна. Купетата едно по едно отвориха врати и пътниците побързаха
да изскочат по коридорите. Никой не беше успял да си вземе багажа. Рундът по
шах между Жул и Професора, който трябваше да продължи приключи безславно.
Всички се втурнаха към вратите търсейки
спасение. Когато се измъкнаха на перона отстрани разбраха, че влакът е спрял в тунел.
Нямаше я обаче гарата, която и да е. На стената отсреща имаше стрелка, която
сочеше накъде да тръгнат. В тоя момент се обади с подигравателен смях Гласът от
метал.
–
Дами и господа не си мислете, че играта е
приключила. Нищо подобно. Просто следвайте стрелката. Ще стигнете до закрит
хангар, където Ви чака самолет. Качвате се всички на него. Осигурени са каюти
самостоятелни за всички…
Един от групата намерил кураж се обади
прекъсвайки Гласът от метал:
–
А багажа, който оставихме във влака дали ще можем
да си го приберем?
Прозвуча подигравателен дрезгав смях на
Металическия глас:
–
Разрешавам само на Вас господине. Виждам, че сте
куражлия. Върнете се да си вземете багажа! А между другото има ли други от Вас,
които си искат багажа?
Посрещна го мълчанието на ужасените
пътници. Куражлията се върна на влака за да вземе багажа си. Едва беше влязъл в
купето си, когато то щракна и се затвори херметически. На стената отстрани
ужасените пътници видяха как се включи Господин Екранът, който показа какво се
случва с тия, които имат мнение.
„Циклон Б? някогашния газ, с който убиваха
хората в концлагерите по времето на втората световна война плъзна в купето, разшири
се бавно наслаждавайки се на ужаса по лицето на пътниците и стисна за гърлото
куражлията. За момент всички видяха учуденото му лице. Димът влезе в очите на
куражлията, който се опита да се издигне над него. Не успя, защото всички чуха
как изкрещя неистово и после всичко свърши. Не за друго, а защото Господин
Екранът се изключи като даде шанс на Металическия глас да каже нещо:
–
И така, без повече да се мотаете по перона!
Тръгвате в оказаната посока! Ако някой от Вас се откаже има избор докато все
още влакът е тук! И така броя… Едно, две, три…
Всички тръгнаха незабавно. Някои
дори ускориха темпото. Никой не знаеше, къде се намират и защо това трябваше да
се случва?
Едва сега макар и в полутъмен тунел хората започнаха да се
различават. Жалко само, че нямаха време да се запознаят помежду си. А и нужно
ли беше? Никой не знаеше дали ще оцелее. Докъде щяха да стигнат. Отпадналите от
турнира, които бяха повече за момент си отдъхнаха, че са отложили острата
брадва размахана над главите им.
Най-страхливите стигнаха първи в хангара, където нямаше
никого. Може би единствено самолетът, който нетърпеливо ги чакаше.
Един по един
всички се качиха и заеха местата си в кабините, които ги приеха като родители, грижещи
се за децата си. Една по една те се затваряха херметически изолирайки всеки
пътник. Имаше и любопитни, които се опитаха да стигнат до пилотската кабина. За
тяхно улеснение, на вратата ѝ беше написано с едри букви: „Не безпокойте пилота!“ И в добавка: „Електрически
ток за непослушните!“
Естествената
реакция на пътниците беше да не изкушават съдбата. Затова, когато и последният
от тях зае мястото си в кабината определена за него, вратата на самолета щракна
и се затвори.
Никой от
пасажерите в самолета не видя полета му, нито това че хангарът се бе разтворил и пуснал „Птицата“
навън да излети. Усетиха се едва, когато вече бяха във въздуха. Някои както и
Жул, а и да не забравим Професора, се опитаха да вдигнат пердетата на кабините
си. Уви! Пълно разочарование. Зад всяко едно от пердетата имаше картина от
Дантевия „Ад“. Надписът под всяка от тях гласеше: „О
вий, кои престъпяте тоз праг, надежда всяка тука оставете“.
Това беше толкова
убедително, че по чувствителните се разплакаха пак. Това не им помогна за да се
усетят добре. Едва литнаха, когато Негово Височество Металическият глас се
обади:
–
Дами и господа, добре дошли в единствения по
рода си път, който води към Ада!
Настанете се удобно! Приготвил съм ви
задача! Втори рунд или втори кръг от Ада!
Усещате ли се късметлии? Ще бъде само един…
Или може би, всички!? Това не зная, но който от Вас премине през всичките
кръгове ще се завърна на Земята…
А сега за да разберете, че не се шегувам… А
всъщност шегувам ли се?
Спокойно! За Вас започва най- дългата нощ.
Може би последната, нощ!
Починете си! Във всяка кабина има отделен
тоалетен възел. Масичка, на която е сервирана храна и вода за пиене… И моля ви,
не ме прекъсвайте с въпроси! Иначе всеки един от Вас… точно така не съм Звяр.
можете да се опитате да поспите и се нахраните. Не за друго, а защото трябва да
сте свежи за втория рунд! Разполагате с пет часа, почивка. Така, че не губете
времето си в опити да избягате или да се свържете с някого от другите играчи.
Успех!
Гласът метален се изключи. Кабините се озариха с мека
светлина, която не дразнеше очите.
Някои побързаха
да се нахранят за да съберат сили. Но други, които бяха прекалено изморени
заспаха веднага.
Лошото беше… Нямаше измъкване.
„Поне засега“ – умът на Жул имаше свойството
да приказва без да се чува гласът му. Професора също беше усвоил някои неща от
живота, за да знае нещо повече за оцеляването. Може би беше чел за Дантевия „Ад“
в който нямаше измъкване…
Следва:
Няма коментари:
Публикуване на коментар