На шопинг в Люлебургас -четвърта последна част.

                                                                                     

                                                                                                    

На екскурзия в Турция или на Шопинг

        Е най – сетне… Стигам спирката, където преди три часа всички слязохме на Шопинг. След малко пристигна автобуса, който ни прибра с цел да ни покаже и друг град. Той се оказва Люлебургас, където оставаме да спим на хотел… Пардон! Хотелче намиращо се в безкрайно тесните улички на стария Люлебургас.

И преди да продължим по-маршрута само за любознателните малък коментар за града:

 Люлебургас се намира в северозападна Турция във вилаета Лозенград, разположен на шейсет километра югоизточно от град Одрин по пътя за Истанбул. Името идва от турската дума „lule“ – лула, с производството на които градът се слави. Населението на Люлебургас е 95 500 жители преброени в далечната вече 2007година. Заедно с околностите то наброява 117 606 души. Градът е транспортен и търговски център на селскостопански район. В Люлебургас отглеждат цвекло, зърно и слънчоглед. Празника на града е на осми ноември.

В историята на града е записано:

В древността градът е бил известен с името Бергула. Българското население са му казвали и Беркулен. Византийският император Теодосий първи го преименува на Аркадиопол в чест на сина си наследник Аркадий. Градът е превзет от войската на Атила по време на похода му срещу Византия през 443 година.

През 823 година в Аркадиопол живее Тома Славянина. А в 970 година пък край крепостта се води битка между войската на киевския княз Светослав първи, подпомогната от печенеги и маджари, и Византийските войски водени от Варда Склир.

По време на османската империя градът се е наричал Бургас от гръцката дума Пиргос /кула/. А през Руско-турската война на 24 януари 1878година късно вечерта отрядът на генерал Александър Струков разгромява  османците при Люлебургас. Според мирния Санстефански договор от трети март 1878 година градът влиза в България, но по Берлинския договор остава в Османската империя.

През първата балканска война Люлебургас е в югозападната част на района на провеждане на Люлебургаско – Бунархисарската операция / 28 октомври – 2 ноември 1912год./ На това място се води едно от най- кръвопролитните битки в цялата война. При него българските войски успяват да нанесат тежко поражение на османските сили в Източна Тракия. Те са принудени да отстъпят към Чаталджа.

Според Лондонския мирен договор от 17 май 1913 година Люлебургас отново е в пределите на България, но след Цариградския договор от 22 септември 1913 година пак остава в Османската империя.

Според някогашна статистика на професор Любомир Милетич тогава в града живеят 15 български семейства смесени с турци и гърци.

В Люлебургас могат да се види архитектурен комплекс, състоящ се от Мехмед Соколи паша джамия, построена през 1539 – 1588 година от Синан; турска баня и хан „Мимар Синан Кервансарай“, градина и мавзолей на Зиндан баба от четиринайсети век. В околностите на Люлебургас и в Лозенград има много тракийски могили, долмени и менхири - / Вертикално забит в земята грамаден необработен каменен блок (височина 4-5 до 20 m) с култово предназначение./

След кратка разходка в историята и забележителностите на града се връщам на спирката, където автобусът ни посмя да спре. Прекалено тесните улици, а и очите на хората тук не дават шанс за спира не при хотела, в който щяхме да отседнем за през нощта. Слизаме и до нас веднага се сипят предложения. Да ни помогнат с багажа като постоянно ушите ни бяха обработени с традиционното „Комшу“. Естествено всеки от нас стиснал багажа си и търкалящ го по нещо, което трудно можеше да се нарече чист тротоар стигаме с облекчение до Sts-xotel Люлебургас – една звезда.

Е настанен съм на петия етаж с Николайчо. Две легла, телевизор, абе няма смисъл да казвам за тоалетния възел с банята.

Справяме се някак си. Отгоре виждам покривите на другите сгради наблъскани една до друга.

   Слизаме долу за да направим сбирка на класа. Не, разбира се, а да се организираме за вечерта. Всички или Тони, Валя, Деси, Николайчо, Данчо и Кирчо влизаме наблизо в един магазин откъдето освен българска реч намираме и продукти, които купуваме с турски лири.

И после… Хайде на купон! Хапване, пийване ракия и приказки. Не за лягане естествено, а за деня, който беше минал в Шопинг и разходка в град Текирдаг.

 Накрая успяваме да се раздвижим а въздух и по-осветените вечерно улици на Люлебургас. Виждаме високите каменни стени на джамия обляна в светлина…

Поканени сме от една от наша приятелка от групата на рожден ден! Емето беше приготвила ракия и бонбони. Поговорихме, посмяхме се и после… Лягане. Сутринта е определена за Мол Бурда. Но преди него посещаваме File -хипермаркет в Люлебургас. От него си купуваме за подарък на близки и приятели, баклава, бонбони, традиционния турски локум.

/Мол 39 Бурда/ е най-известният мол в Люлебургас. Време е да ходим на Шопинг. Автобусът се заковава на южния вход на града, където има безплатен паркинг. В мола виждаме добре познатите на хора свикнали на Шопинг магазини като Koton, Mavi, DeFacto, Waikiki, Ipekyol, Flo.

       Пускаме се на Шопинг. Успявам да си взема кожено яке от U.S. Polo Assn. е официалната марка на United States Polo Association (USPA).

Автобусът ни се напълни с провизии… Всъщност всеки от нас беше си купил по нещо. Екскурзията се оказа Шопинг. Моите лични предпочитания са да видя история и архитектура. Уви!

Но поне успявам да видя пътувайки толкова много неща покрай пътищата на Република Турция. Нови къщи, блокове с интересна за нас българите архитектура. Високите минарета на джамия ни посрещат в близост до границата. Налага се да чакаме. Движението е натоварено. Пред нас има доста автобуси. Най-после успяваме да минем безпрепятствено без да сме подложени на щателен преглед от страна на митничарите.

    Казвам довиждане на Република Турция, която ще запомня най-вече с крайбрежната улица на Мраморно море в град Текирдаг /Сива планина/.

В. Софин 25.03.2025год.