По
крайбрежната улица на Текирдаг
Повечето от ентусиазираните екскурзианти
се бяха отдали на шопинг докато не усетиха, че вече обядът минава, а не са
хапвали. Това трябваше да бъде бързо поправено. След кратко лутане, тормоз от
светофари и смяна на улици моите спътнички Тони, Валя, Деси решават да влязат в
едно заведение. Явно искаха да опитат от прочутите Текирдагски кюфтенца, а може
би и от анасоновата ракийка…
Доколкото
разбрах после от приятели навсякъде предлагали и безплатно чай.
Всички
тези изкушения дебнат любопитния вкус на българина и той влиза да опита…
Изключения
винаги е имало. Имаше и сега. Може би, аз бях едното. Мисълта ми вече се къпеше
в морето. Толкова близко до мен Мраморно море, но и далече ако не тръгна
веднага.
Оставям
приятелките ми спокойно да обядват и се наслаждават на турската кухня като
някои от тях дори си взеха храна направо на улицата.
Аз си
бях дошъл подготвен. Винаги си нося сандвичи. Човек не знае, кога и как ще
закъса. Не зная за Вас, но лично аз предпочетох да се потопя и удавя в гледки
предложени ми мило от Мраморно море.
Тръгвам
сам. Безразсъден и без да зная език, освен може би „комшу“.
С
надежда да открия бързо крайбрежната улица не спирам бързия си ход като се
старая да запомня улиците, по които минавам. Справям се добре, защото стигам до
може би булевард от който в далечината прозира морето. Доста зор положих докато
успях да мина от другата страна. Стигам част от крайбрежието, което е
заградено. Изобилства от птици. Някои са в морето, над него, а други застанали
на бетонения праг наблюдават. Със сигурност тия в морето търсеха да се нахранят
с рибки. Време беше и аз да хапна нещо. Вадя сандвичите с кашкавал и го правя.
Усещам се.
Бях тръгнал в грешната посока. Нямаше я крайбрежната улица с парка. Решавам да
се върна.
Още едва
минал първата сграда и се натъквам на късмета си. Сватба. Двама влюбени. Две
жени отстрани техни приятели или близки им правеха фотосесия за спомен. Решавам
и аз да се включа в снимките. Така де. Всеки ден не виждам сватба за да я
пропусна именно сега, когато съм на мястото на събитието.
Но поне
уважавам правото им на щастие. Правя
снимки отдалеч като опитен папарак.
Щастието
беше за двамата млади решили да се оженят именно тогава, когато и аз бях там.
Минавам
покрай тях, точно там започваше и Крайбрежната улица.
Следва
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар