Фотографска памет
Има хора всякакви.
Най-удивителните обаче са тези с фотографска памет.
Достатъчно им е да
хвърлят един поглед и вече знаят всичко за клиента. Ако на рецепция са му
съобщили, че чака господин Петров, той никога няма да го сбърка с Петков.
Идва на гости за първи път господин Петров. Любопитните очички
на човека с фотографска памет се разтварят широко и той вече научава всичко от
първа ръка от клиента.
Петров се е барнал с бели тричетвърти чорапи, кафяви обувки
с размер - 43;очите в унисон с обувките. Вратовръзка, риза, сако и панталон
някога, но не скоро гладен…
Всичко това човекът с фотографска памет узнава веднага. Не
дай си боже жената до него в колата да не е съпругата му… Тая, която гледа
встрани като срамежлива осемнадесетгодишна девойка със сигурност е любовницата
на клиента. Услужлива паметта му фиксира нещата и той разбира дали това е
колата на Петров или пък е нова, купена на скоро.
И най-интересното е, че му става ясно с един единствен
поглед.
Ако гостът дойде за втори път без да чака да му се
представи, нашият човек казва:
–
Добре дошли господин Петров! Заповядайте на
паркинга. Вашето място е винаги запазено.
Клиентът Петров се чуди откъде портиера го познава, но му
става приятно да се мисли, че е известен.
Такъв човек е необходим портиер за вашия хотел. Истинско и
опитно ченге не може да се справи по-добре. Но ето, че колегата на човека с
фотографска памет е тъкмо обратното на него.
Пристига клиентът Петров и то не за първи, а забележете
десети път и ето, че портиерът на смяна изтегля къса клечка.
–
Извинете! Кой сте Вие?
Господин Петров е обиден и
отвръща в отговор:
–
А вие кой сте?
Портиерът започва да се чеше неистово сякаш
хванал краста, докато мисли какво да каже.
–
Ама гост ли сте на хотела?
Господин Петров се засмива в
отговор:
–
А, вие?
Портиерът е смутен отново. И
вместо да попита дали Петров има резервация, той се изцепва:
–
Ами, аз съм портиерът…
–
И по какво личи като не виждам баджа Ви? – смее се
подигравателно Петров.
–
А той е тука… Преди малко го прибрах у джобо. –
отвръща портиерът и показва бадж с името, Перков.
Господин Петров се засмива с
думите:
–
Това обяснява всичко!
–
Моля? – пита нищо не разбрал, портиерът Перков.
–
Абе не знам дали сте Перков или изперкали, ама
колко още ще ме държите на бариерата?
–
Колкото е необходимо, господин Петров.
–
Аха, научили сте ми името.
–
Че то го пише тука на листо… - отвръща Перков и
тика листчето в очите на господин Петров.
–
Тогава?
След кратък размисъл портиерът изпотен сякаш отвън е топъл
августовски ден, а не зимен януарски, отвръща:
–
Ами ще Ви пусна господине… извинете ме! Нямам фотографска
памет.
–
На мен ли го казвате? – засмива се Петров. - мястото
Ви не е за тука, но вашите шефове щом са решили така…
Портиерът Перков е обиден. Но
няма право да се оплаче. Господин Петров може да го стори, а той не, защото рискува да изгуби работата
си.
В тоя момент на смяна пристига не кой да е, а човекът с
фотографска памет. Той изтиква грубо встрани колегата Перков и любезно казва:
–
Извинете го господин Петров! Той не разбира
какво говори. Много добре знаете, че винаги сте добре дошли в хотела ни… Днес
сте с нова визия. Сменили сте костюма, чорапите и даже панталонът Ви е изгладен…
Дамата до вас… пардон, извинете! Красива е вашата спътница… дъщеря Ви
предполагам?
Човекът с фотографска памет много
добре знае, че това е любовницата на Господин Петров, но така казва за да
смекчи положението. Клиентът обаче се въси:
–
Не ви влиза в работата, кретен такъв!
Тука и двамата портиери са сложени на място. От една страна,
хубаво, е служител с добра фотографска памет, но от друга прекаленото
любопитство дава обратен ефект. Да не коментираме горкия Перков, който е просто
роден идиот.
Или както някога беше написал писателят Алеко Константинов: „Разни
хора, разни идеали“.
В. Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар