Калъч

 

                                                                        

                                                               Калъч

     Монетата не подозираше калъча. Тя си знаеше, че има две страни съвсем удобни при падане. Но ето, че веднъж в една квартална кръчма монетата се изтърколила от невнимателните пръсти на един клиент и вместо да легне кротко на една от страните си, взела, че се хлъзнала в един от процепите на пода. Също като някои хора с избран, погрешен път.  

Застанала монетата, права очакваща някой да я намери и вдигне.

Клиентът, който я изпуснал се навел да я търси. Обходил с очи пода, нищо.

На монетата и се искало да изкрещи: „Тук съм! Не ме ли виждаш, стоя пред теб в процепа между дъските на пода. Изправена съм както никога досега в живота си.“

Клиентът не можал да чуе воплите на монетата, защото тя не говорила с език, а с мисъл, но тя не достигнала в съзнанието на притеснилия се неин, стопанин.

Имало, защо. Нямало как да си плати сметката. Тази монета в джоба му била последна. Колкото и да напъвал очите си не успял да я намери. Отчаян помолил кръчмаря да му помогне при търсенето на монетата. След кратък размисъл той казал на клиента:

–        Четири очи виждат по-добре от две!

       След това включил и той фаровете на очите си. Когато те светнали и обърсали прашинките по пода кръчмарят внезапно се навел. Видял, къде се е скрила монетата. Без да каже нещо се върнал към чекмеджето на тезгяха, откъдето измъкнал пинсета. После се втурнал към мястото, където бил видял монетата и я извадил. Клиентът нямал време да се зарадва, защото ловко кръчмарят прибрал парата в джоба си. И не само, а се обърнал с думи към вече бившия стопанин на монетата:

–        Хайде сега извади кесията и плати сметката си, господине!

–         Ами… нали намерихте монетата!?

–        Какво за нея?

–         Ами тя, точно ще плати сметката ми…

–        Как така ще я плати…? Нали монетата си е моя?

–        Но нали аз я изпуснах на пода преди малко?

–         Ами? Направо я хвърлихте долу и аз я намерих пръв. Все пак нали Вие ме помолихте?

–         Да така беше. Но аз поисках помощта ви, кръчмарю.

–        Нали помогнах! Всичко намерено на пода си е мое, както и кръчмата също. -заявил кръчмарят без да му мигне окото изобщо.

–         Да, ама аз нямам пари да платя сметката си…?

–        Кой те накара да пиеш толкова, че да не можеш да си платиш сметката? Сега ще отработиш изпитото!

–        Ама…!

–        Няма ама. Монетата понякога пада на калъч. Това вярно става много рядко, но щом застане така скача право в джоба на този, който пръв я намери…

В. Софин 4.03.2025год.